Гейзеровият басейн Норис (англ. Norris Geyser Basin) е най-топлата хидротермална част от парка. Тук постоянно нещо изригва, ври, кипи, бълбука, разлива се.

Това, което ние видяхме, може би няма да е абсолютно същото за посетителите след няколко години – при толкова голяма активност в района, той естествено постоянно се променя. За съжаление, присъствието на човека понякога допринася за по-бърза и не особено желателна промяна. Някои от по-малките гейзери са запушват, в резултат на “научния” интерес на някои посетители, който се изразява в хвърляне на камъни и други предмети в отворите им.

Условно Norris Geyser Basin е разделен на две части – Порцеланов басейн (англ. Porcelain Basin) и Заден басейн (англ. Back Basin). Това разделяне аз го приех по-скоро за удобство на туристите. Просто да имат възможност да починат между впечатленията от двата басейна.

Всичко, което се вижда тук, съответно има своето научно обяснение. Интерсните, преливащи цветове са причинени от различни бактерии, или от отлагането на различни минерали, или от съдържащия се хролофил, но научното обяснение не ги прави по-малко приятни за разглеждане.

Продължаваме към Задния басейн. Там се намира най-високия в света, активен гейзер – “Парния кораб” (англ. Steamboat Geyser). За съжаление той е абсолютно непредвидим – могат да минат дни, месеци или години, за да се случи изригване. Но ако не успеете да го видите изригнал, не мисля, че е повод за разочарования. Наоколо има достатъчно други интересни заместители.

Така например Echinus макар и не толкова висок, е по-предвидим и изригва по-често. Тук нашето търпение и любопитство бяха възнаградени.

Другите образувания са горещите извори. Те не са толкова внушителни както гейзерите, но пък в много случаи са по-интересни, заради цветовете, които при тях се виждат по-ясно.

Значимите и интересни гейзери и извори си имат свои имена.

Следващият ни обект е Врящата река (англ. Boiling River) – решихме да я разгледаме по няколко причини: от една страна, има удобна пикник площадка сравнително близо. В парка човек предварително трябва да има идея къде ще спира да се храни, защото заради животните не е желателно да се храни на несигнализирани за това места.

От друга страна, при сливането на горещата река Boiling River със студената Gardner River са се образували приятни малки басейни, в които човек може да се потопи. Не са много местата в парка, където това е разрешено и ние се надявахме тук да изпитаме това удоволствие. За съжаление, не успяхме, защото реката беше придошла много и имаше забрана за влизане в местноста.

За това без да се бавим, се отправяме към горещите извори Мамот (англ. Mammoth Hot Springs).

Тук характерните образувания са така наречените тераси. Единственото различно от терасите образование е Liberty Cap, оформено от горещ извор, който е бил активен продължително време на едно и също място (природата сътворява какви ли не чудеса).

Варовикът е основната скала в този район и понеже тя е по-мека, водата с годините е оформила терасите. Може би това е един от най-бързо променящите се райони в парка.

Достъпът от Долните тераси (англ. Lower Terraces) Горните тераси (англ. до Upper Terraces) става по стълби. И понеже мястото е открито, ако времето е много слънчево, се изискват малко повече усилия и време, но както и навсякъде в парка, усилията се отплащат.

Вярвам, че няма друго място в света, където да се видят подобни красоти като терасата “Минерва” (англ. Minerva Terrace).

Хубавото на лятото е, че дните са дълги, което ни дава възможност да се полюбуваме на спокойствието и да почустваме свежестта на реката на връщане към хотела ни в Западен Йелоустоун (англ. West Yellowstone).