Докато пътувахме към националния парк Арките (англ. Arches National Park) ентусиазмът ми от предишните дни постепенно започна да се стопява. Накъдето и да погледнем виждахме пясъци и растения, но които цвета е по-скоро сивкав, отколкото зелен. Започнах да мисля, че трябваше първо да посетим този парк преди да видим другите два. Просто, за да няма с какво да сравняваме.

Всичко се променя, когато достигаме Парк авеню (англ. Park Avenue). Веднага се съгласявам с мнението, което прочетох, докато подготвяхме пътуването. А именно, че това е място, където сякаш боговете са си играли. И наистина, образуванията тук са толкова огромни и същевременно така безразборно разхвърляни, сякаш някакви огромни същества просто са напуснали мястото след игра с пластелин.

Пътеките, по които вървим този ден, са кратки. Спираме с колата на паркинга и вървим не повече от 30 – 40 мин. до съответната арка. Така успяваме да видим: Двойната арка (англ. Double Arch), двата “Прозореца” – северен и южен (англ. North and South Windows), арките “Търет”(англ. Turret Arch), “Линия на хоризонта” (англ. Skyline Arch), и “Гобленът” (англ. Tapestry Arch), “Счупената” арка (англ. Broken Arch) и някои от другите известни образувания: Трите клюкарки (англ. Three Gossips), Балансирания камък (англ. Balanced Rock), Парадът на слоновете (англ. Parade of Elephants) и Огнената пещ (англ. Fiery Furnace). Последното място е разрешено за посещения само с придружаващ водач от парка поради инцидента с заклещил се между скалите турист през миналата година (2010), по който случай по-късно беше заснет и филма “172 часа”. И ние се задоволяваме само със снимки от разстояние, макар и съвсем близо.

Образуването на тези причудливи форми е доста прозаично, но резултатът е интересен и внушителен. Затова и паркът е притегателно място за фотографите, които се опитват да покажат необичайните образувания в своите снимки. Затова този ден губехме повече време в снимане, отколкото във вървене.

Символът на този парк е Деликатната арка (англ. Delicate Arch). Тя е доста внушителна и пътеката до нея не е от най-лесните, поради което бяхме я оставили за другия ден. Ако човек реши да не извървява тази трудна пътека, арката има възможност да се види от малко по-голямо разстояние – пътеката Delicate Arch View Point Trail води до място, от което има достатъчно добра видимост и не е трудна за изкачване.

Правим малко снимки оттук, за да сме сигурни, че няма да останем без снимки от символа, ако нещо непредвидено се случи на следващия ден.

На връщане към хотела запечатваме това странно място на една по-обща снимка

и си мислим за прехода, който ни очаква утре. Юни е и слънцето тук вече припича силно, а за съжаление местността не предлага много приятни места за почивка.