Този ден ни очакваше по-сериозен преход, но преди да го започнем се отбихме до Bryce Point (надморска височина 2,560 м), който е съвсем близо до началото на пътеката, която сме си избрали за деня. Това е мястото, от което ако човек няма никакво време, може да добие бърза представа, какво точно представлява паркът Bryce Canyon. Гледките от там са зашеметяващи и карат човек да се чувства като господар на природата под краката му.

Но не за дълго. Или по-точно до момента, в който започна нашето спускане по пътека Пикабу (англ. Peekaboo Loop Trail), която от Bryce Point стига до дъното на каньона. Там ясно си даваш сметка, че си дребосък в лоното на природата и можеш да бъдеш смазан само при едно малко нейно недоволство.

Тази пътека е доста по-дълга и по-стръмна от вчерашните, но си заслужава усилието, защото ти дава възможност, когато си в най-ниската част, да погледнеш към небето през така наречените прозорци в “Стената с прозорците” (англ. Wall of Windows) – скални образования, които те заобикалят отвсякъде. По протежението й има и множество малко тунелчета, които ни дават възможност за доста интересни снимки.

За съжаление тук растителността е доста оскъдна, но е намерила начин да се приспособи.

Все още е рано (а и през юни денят е дълъг) и след прехода по Пикабу решихме да отидем с колата да видим и една голяма и известна арка (естествен мост) – Natural Bridge, след което доволни се отправяме обратно към хотела в Cedar City.

В края на този ден бях изпълнена с впечатления, а стъпалата ми пареха от извървените мили. За стъпалата намерих решение: бързо ги охладих в запазилия се дори и през юни сняг, а в резултат на многобройните впечатления се роди идеята за тази страница.