Окуражени от вчерашния преход за днес сме избрали по-дълъг маршрут и с по-голяма денивелация – Deer Mountain Trail. По пътя спираме за кратко да се полюбуваме на панорамния изглед към най-високия връх в източната част на парка – Longs Peak.

В началото пътеката подвежда, защото е широка и заобиколена с цветни полянки. Скоро обаче започвам да мечтая някак си да пресека постоянните завои, които тя прави, за да пристигна по-скоро до целта. Очакването ни, че ще стигнем до някакво място, оформено като площадка за обзорен поглед, не се оправда съвсем. Разбрахме, че сме отминали най-високата точка, защото започна спускане. И понеже небето започна да притъмнява, вместо да направим пълния кръг, решихме след снимките по възможно най-бързия начин да се спуснем надолу. Въпреки името на пътеката и нашето непрекъснато очакване, тук елени и кошути не видяхме. Малко по-късно, в ниското, видяхме голямо стадо, което изтри разочарованието.

Междувременно дъждът се размина и затова след кратка почивка за обяд, се отправяме към Alluvial Fan – мястото, където може да се види разрушителното действие на природните стихии. Тук през 1982 г. езерото Lawn Lake, което е на върха, разрушило стената, която го държи, и в резултат милиони литри вода, заедно с огромни скали потекли надолу, помитайки всичко по пътя си. Водата е достигнала чак до Estes Park. Сега реката тече сравнително спокойна, с няколко малки водопади и не дава истинска представа за това, какво е станало. Затова пък е приятно място най-сетне да се разхладим от дългото ходене

и отпочинали да продължим към Sheep Lakes. Те си оправдаха името, защото тук за първи път, макар и на следващия ден, снимахме дебелороги овце (bighorn sheep). Не бяха очакваните от мен още от предишната ваканция мъжки екземпляри, но все пак нещо, което да си спомняме и да коментираме при срещите и разговорите с други туристи.