След повече от 15 години отново сме в Grand Canyon NP и по-точно на неговия южен ръб (англ. South Rim). Понеже имаме обща представа за това, какво ни очаква, програмата ни включва много повече ходене по пътеките, за да имаме време наистина да се насладим на заобикалящата ни природа. Предишният път, притиснати от ограниченото време, правехме както повечето посетители тук – карахме с колата от едно място за разглеждане до следващото, изпускайки по-дребните детайли.

Grand Canyon e национален парк, което означава, че организацията е много добра. И тук, както и в останалите национални паркове, е предвидено място за паркиране на колите и безплатен туристически автобус, който има няколко линии.

За днешният ден сме избрали да разгледаме частта, която се намира между Hermits Rest – най-западната точка, която може да достигнем с автобуса и паркинга за колите. В някои карти този маршрут е отбелязан като West Rim Trail.

И макар че бързаме, защото е юни и е ясно, че в средата на деня ходенето ще бъде не много приятно, заради горещините, не можем да не спрем на Mather Point. Това е мястото, което всеки посетил този парк познава, защото се намира близо до най-големия паркинг и гледката от там дава добра обща представа за каньона. Мисля, че даже за безброй хора каньонът се изчерпва с гледките оттук.

След като сменяме синята с червената линия на автобуса, достигаме началната точка на днешния ни маршрут – Hermit’s Rest, което е последната спирка за червения автобус.

Това е лесен маршрут, защото върви успоредно на пътя по ръба на каньона, без голяма денивелация е и ако човек реши, че се е изморил, винаги може да се качи на минаващите през малки интервали автобуси. Ходенето ни дава възможност да се насладим на цъфналите кактуси и други растителни видове.

При всеки поглед към каньона виждаме виещите се ястреби и гарвани и аз започвам да мечтая да ги снимам. С гарваните имах успех по-късно, но не и с ястребите.

Около обособените площадки за разглеждане срещаме доста хора, но между площадките пътеката не е натоварена, така че удоволствието е пълно. Този път реката Колорадо, която се показва между огромните образувания в някои редки моменти, за мое удоволствие е синьо-зелена. При предишното ни посещение я виждахме като някаква кафеникава лента, която почти не се отличава от околния пейзаж.

Горещината ни принуждава да направим малка пауза в ранния следобед. Затова пък връщейки се по-късно, в часовете предшестващи залеза, всичко наоколо изглеждаше още по-магично.

Посещенията на националните паркове са като училище на открито. От поставените табла с информация научаваш неусетно много факти. Тук има обособена “Пътека на времето” (англ. The Trail of Time), която върви по съществуващата пътека, където на всеки 10 метра има отбелязани точки, от които се получава информация за формирането на каньона през целия период от 70 мил. години.

Въпреки че дълго време се е смятало, че възрастта на каньона е около 6 мил. години, последните научни изследвания на пластовете водят до тази промяна на периода. Утре ще имаме възможност да видим различните пластове малко по-отблизо.