От познатата ни междущатска магистрала I-65 много бързо се озоваваме в центъра на града. Както и очаквахме – посрещат ни небостъргачи (не много на брой и не много високи). Понеже небостъргачите обикновено се сързват с бизнес, в повечето средно големи американски градове така наречения downtown в уикендите не е много оживен. Тук обаче сме приятно изненадани – центъра е доста оживен, въпреки че днес е събота. Може би е следствие на наличието на голям мол или пък на това, че почти в центъра се намира голям университет.

Не знаем какво е точното обяснeние, но не се чувстваме изгубени сред небостъргачите.

Освен банки, някои от тях са приютили големи хотелски вериги, като безпорно най-впечатляващa е сградата на JW Marriott, за която твърдят, че има една от най-големите бални зали.

Понеже Индианаполис е столицата на щата, тук се намират и най-големите държавни сгради, така че по ул. “Маркет” (англ. Market street) неусетно се озоваваме пред главната правителствена сграда (англ. Indiana State House).

Ако се използва така наречената Културна пътека на Индиана (англ. Indiana Cultural Trail), която върви успоредно на ул. “Вашингтон”, могат да се видят повечето от забележителностите на града. Минаваме покрай Драматичния театър на Индиана (англ. Indiana Repertory Theater), правителствения център на Индиана (англ. Indiana Government Center), два музея, зад които започва едно от най-приятните места на града – алеята покрай канала (англ. Canal Walk).

Това, което определя жизнеността на един град според мен е наличието на паркове и места за отдих и това, че тази алея е толкова близо до скучните бизнес и държавни сгради е един голям плюс за града. Не ни остава нищо друго освен да му се насладим.

Навлизаме за малко в щатския парк “Уайт ривер” (англ. White River State Park)

след което се присъединяваме към разхождащите се, отдъхващи или отдали се на удоволствието да се повозят на гондола по канала хора.

Времето ни мами да останем отвън, но си давам сметка, че наличието на двата музея: Щатския музей на Индиана (англ. Indiana State Museum) и музея “Айтелджорг” (англ. Eiteljorg Museum) са добра алтернатива за прекарване на свободното време.

В музея “Айтелджорг” е събрана една от най-големите колекции с изкуство за и от коренното население на Америка. Хвърляме бърз поглед на колекцията, която за момент ме връща към любимите истории за индианци, които съм чела в детството.

Започнал като експозиция на картини и скулптори от частна колекция, музеят се е превърнал в привлекателно и емблематично място за града.

Ако не беше толкова горещо щяхме да проточим това удоволствие на разходката по канала до безкрай. Обаче бързаме да намерим приятно място да се разхладим с по една бира. И това, че всичко е съсредоточено на сравнително малка площ, се оказва поредния плюс на града. Връщаме се бързо към бизнес частта, където има множество приятни ресторанти и най-важното – може да се поседне отвън.

Удоволствието от първия ден е пълно.