Продължава да вали, но вече никой не забелязва. Още повече тази сутрин сме я отделили за Музея на изкуствата (англ. Museum of Fine Arts – MFA), а по-късно и за Президентската библиотека Дж. Ф. Кенеди (англ. John F. Kenedy Presidential Library). Музеят, макар и не съвсем в центъра, е на една от спирките на метрото, така че и днес проблемът с паркирането не стои пред нас.

MFA има колекция от доста известни творци (Дюрер, Ван Гог, Реноар) от различни региони (Европа, Северна и Южна Америка, Азия) и различни епохи. Счита се, че тук е една от най-големите колекции извън Париж на Клод Моне, както и най-скъпата колекция на Жан-Франсоа Миле.

Интересна част от музея е частта Изкуството на Америките, като в случая се визира не само Северна, но и Южна Америка. Странна колекция, смесица от доста периоди и стилове, но мисля че всеки би могъл да намери по нещо интересно тук.

Самата сграда на музея също заслужава внимание – съчетание между неокласическа част (построена 1909 год.) и съвсем ново крило.

След музея продължаваме към Президентската библиотека Дж. Ф. Кенеди. Тази сграда е дело на архитекта Яу Мин Пей и основното й предназначение е музей и архив на семейство Кенеди от президентския период на Джон Кенеди.

Оказа се, че има построени 13 подобни библиотеки за 13 различни американски президенти в родните им щати – и те са със същото предназначение: архив и музей на съответния президент, които предполагам съдържат доста интересни факти.

Библиотеката е малко отдалечена от центъра на Бостън, но отново достижима с метрото и с малки безплатни автобусчета, които те вземат от спирката на метрото и те карат точно до сградата на библиотеката.

Връщаме се към центъра и реклама ни подканя да посетим Boston’s Fashion Night Out. Не беше в програмата, но пък се нагледахме на хубави коли и хвърлихме по един поглед на бутиците по ул. Нюбъри (англ. Newbury Street), за които може би нямаше да имаме друго време.