Брой посещения:22

Свещената долина на инките: Карта
Юни 2025
  • Ръцете на общността (Manos de la Comunidad)
  • Писак (Pisac)
  • Ойантайтамбо (Ollantaytabmo)
  • Хотел Тиера Вива (Hotel Tierra Viva Valle Sagrado)
  • Солните мини Марас (Salineras de Maras)
  • Ойантайтамбо (Ollantaytabmo)

Комуна “Ръцете на Общността”, Писак, Ойантайтамбо
Отново рано сутрин новият ни гид Уго ни взема от хотела и заедно с още четири двойки поемаме към Свещената долина на инките (исп. Valle Sagrado de los Incas). Долината се простира от Писак (исп. Pisac) на югоизток до Ойантайтамбо (кечуа Ollantaytambo) на северозапад. Названието “свещена” не е свързано с религия, а защото, благодарение на реката Урубамба, е много плодородна. За инките долината е била най-важната област заради производството на царевица и достъпа до тропическите джунгли, откъдето са внасяли листа от кока и люти (чили) чушки.

Sacred Valley

Първата ни спирка днес трябва да са руините на голям инка комплекс до Писак. Но Уго ни е приготвил изненада – спираме за кратко на място, наречено “Ръцете на Общността” (исп. Manos de la Comunidad). Това е местна комуна за отглеждане на лами и алпака и производство на висококачествен текстил от тяхната вълна. В малката ферма освен опитомените лами и алпака има и представители на другите два вида южноамерикански камили – гуанако и викуня. Магазина обаче ни шокира с многообразието и качеството на асортимента – от плетени шапки, шалове и ръкавици, колани, жилетки и пуловери, до кожени палта, гоблени, стенни пана, картини и статуетки.

Най-после пристигаме в Писак. Инка комплексът се намира на хълма над сегашния град. В него е имало както жилищни райони, така и религиозни и церемониални. Подстъпите към комплекса са заети от около 500 земеделски тераси, наречени андени (исп. andenes – платформи).

На на-високата част е бил разположен церемониалният камък Интиуатана (кечуа Intiwatanainti (слънце), watana (ключалка)). Интиуатана е разположен в полу-кръгла сграда с формата на буквата “D” и се преполага, че е служила за астрономическа обсерватория за проследяване движението на слънцето и определяне началото на важни за отглеждането на земеделските култури сезони. За съжаление гравираният церемониален камък е бил повреден от испанските завоеватели, които искали да премахнат всички следи от вярванията на местното население.

Писак, освен с руините на инките, е известен и със своя голям пазар – атракция за туристите. Уго ни завежда до една много стара, но все още действаща фурна, откъдето си купуваме две малки емпанади.

От Писак бусчето ни откарва до градчето Ойантайтамбо (исп. Ollantaytabmo, кечуа Ullantaytampu). Тук всъщност свършва широката и обработваема част на Свещената долина. От Ойантайтамбо до Агуас Калиентес (исп. Aguas Calientes) и Мачу Пикчу долината представлява един тесен каньон, където единственият транспорт е тясна ж.п. линия.

Ойантайтамбо е бил кралска резиденция на император Пачакутек (кечуа Pachakuteq), който построил град и церемониален център. Основното селище е проектирано и построено с препендикулярни улици. Ойантайтамбо датира от втората половина на 15-и век. Тук са и едни от най-старите непрекъснато обитавани жилища в Южна Америка. По много от къщите все още могат да се видят оригиналните каменни стени, изградени от инките.

На запад от селището е церемониалният център. Изграден е на стръмен хълм, гледащ към града. Множество впечатляващи тераси, обрамчени от двете страни от каменни стълбища, заемат изцяло подстъпа към храма. Но терасите андени не са само на този хълм – те са на всички хълмове, заобикалящи Ойантайтамбо.

Храмовият сектор е построен от дялани и подредени камъни, каквито видяхме и в Храма Куриканча и по двореца на епископа Куско. Както Алекс ни обясни в Куско – такъв вид строителство инките са изплолзвали само за важни религиозни и правителствени строежи.

По околните хълмове също се виждат останки от складови сгради, построени от инките на високите части на хълмовете, където вятърът и ниските температури спомагат за по-доброто съхраняване на храните. За подобряване на този ефект инките даже използвали вентилационни системи.

Освен с руините на инките Ойантайтамбо е известен на туристите с това, че е единственият вход към Мачу Пикчу. Оттук тръгва влакът за селцето Агуас Калиентес, което е в подножието на планината Мачу Пикчу.

Ойантайтамбо е последното предвидено за посечения място за днес. Откарват ни до хотел Tierra Viva Valle Sagrado в Урубамба, където ще останем две нощи. Отново сме приятно изненадани от приятната обстановка около малките уютни къщички, в които са разположени стаите за гости.

Солните мини на Марас, руините Морай
След приятната почивка в хотел Tierra Viva вторият ни ден в Свещената долина е отделен за частно (само двамата със Зоя) пътуване до две интересни места – солните мини на Марас и руините на инките Морай. Днес водач ни е Сезар. И понеже имаме доста време, а сме само двама, можем да спираме, където пожелаем или видим нещо интересно за снимане. И първото е едно ято хищни птици каракара (анг. Caracara) на поляната до пътя. За съжаление те се разлетяха когато ги наближихме и снимките ни не станаха много добри.

Caracara birds

Солните мини на Марас (исп. Maras) всъщност са басейни за изпаряване на солена вода. Солена вода идва от един малък извор до мястото на построените басейни за изпаряване. Направените разкопки в околността показва, че тук сол се е събирала още от дълбока древност.

Днес хората на градчето Марас стопанисват извора и построените басейни. Всяко семейство има отделено пространство, чийто размер се определя от броя на хората в семейството, и се грижи за него – пуска вода в басеините, събира солта, чисти, поддържа басейните си, и т.н. Събраната сол се продава/изнася от учредена кооперация в Марас. И цената й хич не е ниска – убедихме се в това, когато си купихме малка торбичка със сол от Марас в едно магазинче в градчето.

Второто място са руините на инките Морай (исп. Moray), които според специалистите, са били нещо като поле за научноизследователска и развойна дейност. Представляват няколко терасовидни кръгови вдлъбнатини, запълнени с почва от различни места. Различната дълбочина на терасите създава отделен микроклимат, който съчетан с почва от място с подобен климат, е бил използван от инките за определяне на най-добрите видове земеделски култури, подходящи за съответния район.

Докато разглеждаме това своеобразно опитно поле на инките една сърна с малкото си преминава през пътеката, за жалост не много близо до нас. Сезар ни казва, че сме късметлии – тази животни са много малко и много рядко се срещат.

Приключваме с обиколката около обяд. Остатъка от деня посвещаваме на почивка и приготовления за следващия ден – чака ни Мачу Пикчу.

Остави коментар:

Leave a Reply