Днес ни предстои пътуване до бившата столица на инките – Куско (исп. Cusco). Този път пътуваме с по-голяма група в голям двуетажен автобус. Разстоянието не е малко и ще ни отнеме цял ден, но по пътя ще посетим някои исторически места. И за да се разпознаваме лесно от други групи по същия маршрут ни окачват по една ID карта на врата и ни казват, че сме “Bus verde gruppo azul” (зелен автобус, синя група).

Пътят ни минава през Хулиака (исп. Juliaca) – град, по-голям от Пуно и разположен съвсем наблизо. От прозорците на автобуса виждаме едно друго и не дотам добро лице на Перу: непавирани прашни улици, хаотично движение, бедни хора и превозни средства.

На главната пътна артерия се продаваше контрабандно внесен от Боливия бензин в пластмасови туби и бутилки.

След Хулиака пейзажът около пътя напомня много този от пътуването към Пуно – високопланинско плато, което месните наричат Алтиплано (исп. Altiplano). Алтиплано буквално означава високо плато. Преобладава степна растителност, а от време на време се виждат и заснежени върхове на вулкани, някои все още активни.

Първото място, на което се отбиваме, е археологическия музей в Пукара (исп. Pucara). Музеят съдържа интересни артефакти от културата на народите Пукара (250 г. пр.н.е – 380 г. сл.н.е.), Тиауанако (исп. Tiahuanaco, 600 – 1100 г. сл.н.е.), Аймара (исп. Aymara, 1100 – 1450 г. сл.н.е.), инките и испанските завоеватели.

Тук могат да се видят множество скулптури, оръдия на труда, керамика, малки статуетки, текстилни изделия, различни видове зърнени храни (кинуа, канихуа), погребални атрибути, както и мумия на инките.

След като преминаваме в провинция Куско релефа се променя и сега около пътя се виждат по-малко равнини. Преобладават хълмове, а равните части са предимно в долините на реките. Много близо до границата между двете провинции спираме на малък паркинг с чудесна панорамна гледка към планинската верига Ла Рая (исп. La Raya – Линията, Границата), в която се откроява връх Чимбоя или Чимпуя (исп. Chimboya/Chimpulla) – 5489 м.

Обядваме в бюфет-ресторант близо до градчето Сикуани, разположено на р. Урубамба (исп. Urubamba).

Близо до Сикуани е археологическият комплекс на инките Ракчи (кечуа Raqch’i). В комплекса има храм на бог Виракоча (исп. Wiracocha, кечуа Wiraqucha), складови постройки, жилищни сгради, резервоар за вода, бани, крепостна стена.

Складовите постройки (около 220 на брой), наречени килки (кечуа Qullqas) са кръгли, изградени от камък, разположени в усполедни линии. Всяка една е около 10 м в диаметър и са служили за съхраняване на зърно (киноа, царевица и др.)

Виракоча е главното божество в митологията на инките, според която той е създателят на света.

Храмът на Виракоча е била двуетажна покрита с покрив сграда с размери 92 м на 24.5 м. Централната стена, изградена от кирпичени тухли, достига 20 м на височина. От всяка страна има по 11 колони, ограждащи храма.Смята се, че преди да бъде разрушен от испанските завоеватели, този храм е имал най-големият фронтонен покрив в цялата империя на инките, започващ от централната стена и спускащ се към колоните на около 25 м от всяка страна. Храмът е добър пример за майсторството на инките в зидарията – основата на стените и колоните са 4-метрови, иззидани от камък, а остатъкът е от кирпич.

Пътят към Куско продължава по долината на р. Урубамба. Последното място, предвидено за посещение, е църквата “Апостол Свети Петър в Андауаияс” в едноименното градче Андауаияс (исп. Andahuaylillas). Църквата е богато украсена с олтари и фрески и дори е наричана “Сикстинската капела на Америка”. Построена е в края на 16-и век и е една от четирите йезуитски църкви, съставящи т.нар. “Бароков маршрут на Андите” (исп. Ruta del Barroco Andino). За наше голямо съжаление вътре не се разрешава да се снима и се задоволяваме само със снимки отвън.

Привечер пристигаме в Куско. Първите ни впечатления са за добре организиран и изглеждащ град. Оставяме подробното разглеждане за следващите дни и за вечерта оставяме само малка разходка около хотела и намиране на място за вечеря.