След доста продължителен (12 часа) и уморителен полет от Мадрид до Лима кацаме на летище Хорхе Чавес (исп. Jorge Chávez). Предварително поръчаното такси ни откарва до хотела. Първите ни впечатления (вече е тъмно) са най-вече от трафика – ужасно натоварен и хаотичен. И аз го оприличавам на този в Индия, само дето движението е от нормалната (за нас) страна.

Поради проблемите с Iberia разполагаме с един ден по-малко за разглеждане на Лима. С местния водач, който сме наели, се уговаряме да ни вземе от хотела по-късно сутринта с идеята да се наспим и да се опитаме да се включим на местното време (8 часа назад от България). Уви – събуждаме се рано и след добра закуска в хотела отиваме да разгледаме няколко близки парка. Хотелът ни е в квартал Мирафлорес (исп. Miraflores) и е доста близо до брега на окена. Брега в и около Лима е доста висок и самият град не е дирекно до океана, както бяхме си представяли. Но на самия ръб на скалите по протежение почти на цялата брегова ивица има изградени паркове и приятни алеи за разходка.

Паркът на любовта (исп. Parque del Amor) фигурираше в почти всички списъци със забележителности на Лима и ние започваме от него. Парк е малко преувеличено да се кажа – размера му е почти колкото на градинката пред Кристал в София. Но затова път е едно не-много добро подобие на парка Гюей на Антони Гауди в Барселона с пейки от различни цветни плочки и една скулптурна композиция на двама влюбени (откъдето идва и името на парка).

От скалите на брега се открива добра гледка към океана. За наше съжаление времето е доста мъгливо и гледката не е особено добра. Оказа се, че това е едва ли постоянното време в Лима – облачно и мъгливо, но затова пък вали изключително рядко. Статистиците отчитат едва няколко случая на дъжд с около 10 мм/кв.м за последните 100 години.

От парк на любовта продължаваме сутрешната си разходка на запад към морския фар (исп. Faro de la Marina) – още една забележителност покрай брега. Алеята до там, както и пространството около фара, е осеяно с бюстове и статуи на перуански и латино-американски генерали и адмирали, прославили се по време на борбите на страните в Южна Америка за независимост.

Имаме още малко време до срещата с водача ни, затова се запътваме към други два парка – Кенеди и 7-ми юни. Парковете не са нищо впечатляващо, ако не броим големния брой котки и къщички за тях.

Местният ни гид – Луис Маурисио, пристига навреме и нашия тур в Лима започва. Научаваме доста интересни факти от Луис, както за града Лима, така и за историята на Перу.

Турът ни започва по крайбрежния път Сиркуито де лас Плаяс, с малка спирка до манастира (сега и ресторант) “Скока на монаха”, намиращ се на скала над брега на океана. Манастирът е свързван с легенда за двама млади влюбени, намерили смъртта си там – момъкът, принудително затворен в манастира, скочил от скалата в морето, девойката – от лодка, след като видяла любимия си да потъва във водата. Днес рибари, облечени като монаси, скачат от скалата в океана като атракция за туристите.

От “Скока на монаха” минаваме без да спираме през може би най-живописния квартал на Лима, предпочитан от хора на изкуството – Баранко (исп. Barranco). Целта ни е старата част на Лима.

Луис паркира колата и продължаваме пеша към набелязаните ни предварително обекти – Главния площад, катакомбите на Лима, църквите Дева Мария на Милостта и Дева Мария от Росарио. И за наша голяма радост – облаците почти изчезват и над града изгрява слънце.

Фасадата на базиликата Дева Мария на Милостта впечатлява с късния си испански бароков стил, а интериора, както повечето испански църкви, е пищен и претоварен с олтари и скулптури.

Катакомбите на Лима са прокопани под базиликата и манастир Сан Франциско. Те са служили за гробище до 1810 г., в което според археолозите са погребани над 25,000 души. Днес доста от намерените кости са “декорация” на катакомбите според екскурзовода. За наше съжаление снимките в катакомбите не са разрешени.

Обедно време е и Луис ни води в ресторант Ла Мурая (исп. La Muralla – стената), където да опитаме местни ястия. Нарича се “Стената”, защото е построен на мястото на бившата крепостна стена на Лима. По негова препоръка избираме ястия от морски деликатеси и определено сме доволни от избора.

След питателния обяд продължаваме към Главният площад (исп. Plaza Mayor), около който се намират катедралата на Лима, Архиепископският дворец, градския съвет, правителствения двореца на Перу и други интересни сгради.

Базиликата и манастир Дева Мария от Росарио, повече позната като Санто Доминго, има интересна камбанария, интериора не ни изнедадва с нищо.

Претоварени от информация и впечатления се прибираме в хотела, за да се подготвим за полета до Арекипа (исп. Arequipa).