Куско (исп. Cusco или Cuzco, кечуа Qosqo или Qusqu) е бил смятан от инките за центъра на земята и е служил за тяхна политическа столица до превземането му от испанските завоеватели през 1533 г.

Градът е бил проектиран във формата на пума – едно от трите свещени животни за инките. Имал е два сектора – хурин (кечуа hurin – долен) и ханан (кечуа hanan – горен), които от своя страна били разделени също на две части, представящи четирите части на империята на инките: Чинчасую (кечуа Chinchasuyu) – северозапад, Антисую (кечуа Antisuyu) – североизток, Кунтисую (кечуа Kuntisuyu) – югозапад, и Куясую (кечуа Qullasuyu) – югоизток.

Обявен за обект на световното културно наследство от ЮНЕСКО през 1983 г. днес Куско е основна туристическа дестинация и основна стартова точка за посещение на Мачу Пикчу. Градът лежи в заобиколена от хълмове котловина на около 3,400 м над морското равнище.

За разглеждане на Куско организаторите първоначално бяха отделили само един ден, но по наша молба беше добавен още един. Макар двата дни да не бяха последователни това ни даде добра възможност да се запознаем добре с града, историята и забележителностите му.

Първият ден основно е посветен на обекти в т.нар. Исторически център. По график обиколката ни с местен водач трябва да започне в ранния следобед и затова ние използваме времето преди обед да се ориентираме в района и разгледаме сами каквото можем.

Хотелът ни е срещу храмът Куриканча (кечуа Qurikancha), върху чиито основи испанците построили църквата и манастир Санто Доминго от Гусман (исп. Iglesia y Convento de Santo Domingo de Guzmán). А главният площад – Плаза де Армас, е на по-малко от 10 мин пеша. И ние се отправяме към площада.

По времето на инките главният площад е заемал доста по-голямо пространство от сегашния и е бил заобиколен от дворци и е служил за важни събирания, церемонии и празненства.

Днешният Плаза де Армас (исп. Plaza de Armas del Cusco – Параден площад на Куско), по подобие на много други испански площади, е заобиколен от осем портала – сгради с аркади с административно или търговско предназначение в миналото, за което свидетелстват и имената им: Витлеемски портал, Търговски портал, Портал на хляба, и т.н.

Днес всички тези големи и красиви сгради са предимно ресторанти, сувенирни и бутикови магазини, хотели.

На площада е и катедралата на Куско, заедно с още няколко църкви, най-голямата от които е църквата на Обществото на Йезуитите (исп. Iglesia de la Companía de Jesús).

Месец Юни е обявен за юбилеен месец за Куско и тук ежедневно се провеждат най-различни събития, свързани с историята на града и района – концерти, паради на училища, фирми, обществени организации, състезания по национални танци, и т.н. По този повод и красивият фонтан в центъра на площада е превърнат в паметник на императора на инките Пачакутек (кечуа Pachakuteq).

Преди да си изберем ресторант за обяд правим още няколко кръга из улиците около Плаза де Армас, надникваме в сувенирните магазини и магазините за трикотаж от вълна на алпака. Обядваме в малък ресторант на пл. “Регосихо” (исп. Plaza Regocijo) – супа от кинoa за Зоя, пилешка за мене, плюс голяма салата от разнообразни зеленчуци, авокадо, гъби, шунка, палмова сърцевина.

Връщаме се в хотела, където е срещата ни с Алекс. Той ще ни развежда из Куско двата дни и ще ни запознава с историята и културата на града.

Започваме с най-близкия обект – Църквата и манастир Санто Доминго от Гусман (исп. Iglesia y Convento de Santo Domingo de Guzmán) и храмът Кориканча (кечуа Qorikancha).

Храмът Кориканча е бил най-важният храм в империята на инките. Посветен на бога-слънце в този храм са били съхранявани мумиите на предишни владетели, а жреците почитали слънцето, луната, гръмотевиците, звездите, дъгата, и други божества от пантеона на Андите. За построяването на храма инките използват техниката на суха зидария от дялани камъни с идеална форма на паралелепипед, с което искали да покажат
своята мощ и възможности. По-късно стените на храма били покрити със златни листове, а двора бил пълен със златни статуи. Всичкото това злато било взето от испанските завоеватели като откуп за пленения император Атауалпа (исп. Atahualpa, кечуа Ataw Wallpa).

След като Куско бил завладян от испанците върху храмът били изградени църквата и манастира Санто Доминго от Гусман. Днес в манастира има запазени четири стаи от храма на инките с наклонени стени и перфектни камъни в стените. Манастирът е действащ и само вътрешния двор може да бъде разгледан от туристи.

От храма Кориканча Алекс ни повежда из уличките на т.нар. Исторически център на Куско и ни показва разликите в стени, изгранени от инките и от испанците: инка стените имат перфектни линии, нямат свързващ материал (хоросан, цимент или др.) и не са мръднали с времето, независимо от многото земетресения. Докато стените, градени от испанците (дори използвайки камъни на инките от техните двроьи и храмове) са с криви линии, използван е хоросан, и някои са леко пострадали с времето. Алекс ни обръща специално внимание на стената на сегашния дворец на епископа на Куско (тя също е градена от инките) – камъните в тази стена не са с правилна правоъгълна форма, като тази на храма Кориканча, но всеки камък пасва идеално до съседните, отново без да е използван никакъв свързващ хоросан. Един от тези камъни има 12 ъгъла и е перфектна илюстрация на майсторството на инките. Камъкът е обявен за част от културното наследство на Перу.

Преминаваме през Плаза де Армас на път към централния пазар Сан Педро. Оказва се, че вече е затворен. Алекс обаче ни успокоява, като обяснява, че на импровизирания пазар по улиците наоколо могат да се видят много повече неща. И настина – улиците в околните няколко блока са заети от хора, продаващи плодове, зеленчуци, цветя, месо, дрехи, и много други неща. Възхитени сме от многообразието на плодовете и зеленцуците. Много от тях идват от районите на изток, част от Амазонската джунгла.

Алекс е оставил разглеждането на катедралата за накрая. Катедралната базилика на Успение Богородично (исп. Catedral Basílica de la Virgen de la Asunción) е главният християнски храм в Куско и е седалище на архиепископията на Куско. Катедралата заедно с долепената до нея църква на Триумфа (Iglesia del Triunfo) образуват катедралния комплекс. Двата християнски храма са построени на мястото, където преди това са били Сунтор Уаси (кечуа Suntor Wassi – къщата на губернатора) и Кисоарканча (кечуа Kisoarkancha) – двореца на осмия император на инките Виракоча (кечуа Wiraqocha).

Катедралата е огромна и както можехме да предположим – богато декорирана. За наше голямо съжаление (отново) снимките вътре не са разрешени. Тук отново виждаме картини и фрески, показващи синкретизма в сегашните вярвания на хората в Перу – смес от християнство и вярванията на хората от Андите: Тайната вечеря на Христос с апостолите, където в менюто има морско свинче, Христос с ореол като слънце и стъпил върху луна и звезди, и др.

Разделяме се с Алекс. След кратка почивка в хотела вечеряме в ресторант на Плаза де Армас с изглед към площада. Вечерта е тиха, макар и леко хладна (все пак сме на 3400 м, а и е началото на зимата), и предоставя отлична възможност за вечерни снимки.

Вторият ден, посветен на Куско, е след завръщането ни от Свещената долина и Мачу Пикчу. Алекс пристига в хотела сутринта с малък микробус и шофьор – ще разглеждаме археологически обекти на инките в околностите на града.

Първият обект се нарича Саксайуаман (исп. Sacsayhuamán, кечуа Saqsaywaman – крепост на кралския сокол). Алекс се шегува с името, че не е английското Sexy Woman, макар да звучи почти по същия начин.

Саксайуаман е цитадела, построена на хълм на северо-изток от Куско, с изглед към града. Крепостта образува главата на пумата, която градът като цяло е замислен да представя. Построена е през 15-и век от суха каменна зидария по времето на император Пачакутек, в която всеки камък е одялан така, че да прилепва плътно до съседните камъни. Стените са били високи до 9 метра. Те са на 3 успоредни нива и са зигзагообразни, а използваните гранитни камъни тежат до 100 тона.

От Саксайуаман се отправяме към свещеното място Кенко (кечуа Q’enqo – лабиринт). Това е едно от най-големите свещени места уака (исп. huaca) на инките. Вярвало се е, че това е място, където са се извършвали жертвоприношения и мумифициране. Вътре в уака преминава тунел с голям улей от едната страна, водещ до стая, съдържаща церемониална маса с ниши от двете страни. И един интересн факт – въпреки, че стаята не е дълбоко под земята, а отвън температурата е доста висока, в тази стая-олтар температурата е доста по-ниска, и според Алекс тя винаги остава постоянна.

В близост до руините на Кенко има приятен парк с евкалиптова горичка. Там ни предлагат екстракт от евкалипт, който според прдавача, при вдишване отваря дробовете и спомага за по-доброто дишане при голяма надморска височина.

Пука Пукара (кечуа Puka Pukara – червена крепост) е следващият обект. Крепостта е била част от защитната система на Куско. Името идва от червеникавия цвят на камъните, използвани за строежа на крепостта. Предполага се, че също е строена по времето на деветия император – Пачакутек. За разлика от Саксайуаман тук стените са изградени от камъни с неправилна форма, подредени заедно по някакъв начин тук-там, за да създадат стени, които са повече функционални, без да се търси красота.

Пука Пукара е разположена до един от многото пътища на инките в Андите и изследователите смятат, че реалното предназначение на крепостта е било да наблюдава пътя и да служи като контролно-пропусквателен пункт.

Последното място, което посещаваме, е Тамбомачай (кечуа Tambomachay – хан, където да се напиеш). В Тамбомачай има изградени множество акведукти, канали и водопадчета, които преминават през терасирани скали. Впечатляващ е един извор при който водата тече на две нива, второто ниво се захранва от два чучура с абсолютно равно количество вода. Наблизо има и индивидуални ниши-бани. Все още се спори за точното предназначение на Тамбомачай – спа-комплекс за политическия елит на инките, религиозен център, посветен на водата, или военен пост, бранещ подстъпите към Куско.

Обиколката на руините около Куско приключва около обяд. Нашите водачи ни закарват в центъра на града, където се сбогуваме с тях.

Следобедът посвещаваме отново на историческия център на Куско. Влизаме и в централния пазар Сан Педро. Но както Алекс ни каза – не сме впечатлени от него – основно щандове на лицензирани търговци на трикотаж, плодове и зеленчуци, млечни произведения, месо и колбаси.

Обикаляме и повечето магазинчета, в които се предлага вълнен трикотаж от алпака в търсене на подаръци. И се наслаждаваме на хубавото време и приятната обстановка в уличките около Плаза де Армас.