Полетът от Лима до втория по големина град в Перу Арекипа (исп. Arequipa) е кратък и въпреки известно закъснение кацаме в ранния следобед на летище Алфредо Родригез Балон. Посреща ни тукашният гид – Мая, една доста дребничка и жизнерадостна млада жена, заедно с шофьора на микробус. За да не изгубим ценно време ни откарват до две места, от които може да се видят най-добре вулканите Мисти (исп. Misti) и Чачани (исп. Chachani) и групата вулкани Пикчу Пикчу (исп. Picchu Picchu). Докато първото е в покрайнините на града, второто е доста популярна туристическа дестинация – площад “Янауара” (исп. Yanahuara). Янауара е името на племето, населявало района преди идването на инките.

На площад “Янауара” има построена редица от арки, зад които е и терасата, от която се открива гледката към града и вулканите. Арките са изградени от дялан бял порест вулканичен камък туф, който е използван за строежа и на повечето сгради в града. Оттам и прозвището на Арекипа – белият град. По фасадата на арките има гравирани популярни цитати от известни хора от Арекипа. Тесните улички в квартала около площада наподобяват малко градче в Андалусия.

След кратко отбиване до хотела за настаняване, Мая отнови ни поема. В списъка за разглеждане са няколко места в близост до историческия център и главния площад Плаза де Армас (исп. Plaza de Armas), или Парадния площад.

Първият обект е храмът на обществото на Исус (ордена на йезуитите). Храмът е много добър пример на т.н. Барокова архитектура на Андите. Към църквата има два манастира и училище.

На излизане от храма на йезуитите Мая ни разяснява, как да се ориентираме в многообразието от предлагани изделия от вълна на лама и алпака, и да не се подвеждаме от неправомерната реклама на някои търговци. Най-фината вълна се нарича “бейби алпака” (baby alpaca), но не, защото е от млади животни алпака, а защото е стригана от строго определено място на животните – тясна ивица по гърба – от врата до края на гърба. И съответно, изделията от тази вълна са най-скъпи, и имат задължителен етикет с произхода. Всички други, рекламирани като “adult alpaca”, не са от гърба, или може изобщо да не са от алпака. Местните наричат това “мейби алпака” (maybe alpaca – може би алпака).

От храма на йезуитите се отправяме към манастира Санта Каталина де Сиена (исп. Monasterio de Santa Catalina de Siena) – един малък град в града.

Манастирът е построен за доменикански монахини през 16-и век. За построяването му са използвани два вида вулканичен камък туф – бял, добиван от вулкана Чачани, и розов – от вулкана Мисти. В манастира са били приемани основно жени от богати смесени бракове – креоли и метиси, за които семействата нямали достатъчно средства за зестра, за да ги оженят. Към средата на 18-и век в манастира са живяли около 300 жени – монахини и прислужници.

Влизаме и в Базиликата Катедрала на Арекипа – най-важната и голяма църква на римо-католичеката архиепископия в Арекипа. Сградата на катедралата е една от най-известните и необичайни колониални църкви в Перу. Величествената неокласическа фасада включва три портика, две странични арки и седемдесет коринтски колони с капители, в допълнение към две впечатляващи ренесансови камбанарии. Интериорът също е необичаен за испански тип църва – с малко цветове (само бяло и жълто), но с достатъчно странични олтари и хубави статуи.

Навън вече се свечерява и това прави площад Плаза де Армас прекрасно място за вечерни снимки. Площадът има типичната испанска архитектура – правоъгълна форма, заобиколен от големи сгради в колониален стил – дълги сгради с арки от трите страни (Порталите на Арекипа), катедралата затваря площада от четвъртата страна. В средата на площада има парк с фонтан. В средата на фонтана е бронзовата статуя “Тутуруту” – инка-вестител с тромпет.

Разделяме се с Мая (само за деня) и по нейна препоръка вечеряме в ресторант Чича от Гастон Акурио (исп. Chicha por Gaston Acurio), където опитваме перуанския деликатес морско свинче.

През следващите два дни ще обикаляме високите планински плата и долината Колка (исп. Colca) под водачеството на Мая.