Искахме да съчетаем отиването си до България с посещение на място, което е сравнително близко, но достатъчно екзотично, за да си заслужава отделеното време и да остане като незабравим спомен (имахме приятен повод за празнуване). Колебаехме се между Гърция и Турция, но след известно проучване Истанбул надделя.

Изкушавахме се да видим съчетани в едно древност и съвременост, християнство и ислям. А и с присъщия си балкански скептицизъм не искахме да допуснем, че турците, които дълго време сме приемали като нация, задушаваща нашето развитие, биха могли да ни изненадат с нещо (въпреки многото добри мнения, които предварително прочетохме).

Пристигаме доста по-късно от очакваното, но не заради пътя, а заради хората в автобуса. Отбелязваме, че да се пътува с автобус, когато зависиш от много хора, не е най-удачното решение и веднага излизаме за първо впечатление от града. И веднага се сблъскваме със съчетанието на различни култури и религии, което ще ни съпътства през дните, които сме отделили.

Любопитството ни е събудено. Знаем, че ще има достатъчно много материал за следващите два дни.