Немислимо е да си дошъл в Мадрид и да не отдадеш необходимото внимание на Толедо – градът, който дълги години е бил столица на Испания.

Той е разположен на хълм, който се обикаля от река Тагус. Това разположение го е направило желано място за живот от най-древни времена.

Бил е обект на нападения от римляни, визиготи, маври, християни, които след превземането на крепостта, постоянно са достроявали, укрепвали и развивали града. В резултат на което се е получила една уникална смесица от култури. Това най-ясно личи в запазените катедрали – в тях могат да се открият елементи, както на християнската, така и на мюсулманската и еврейската вяра.

Пристигаме на гарата, чиято сграда веднага ни дава представа с каква архитектура ни предстои да се срещнем и без да губим време се отправяме към стария град. Крепостните стени и първият мост – Алкантара (исп. Puente de Alcántara) се отразяват в спокойната вода на река Тагус и ни предизвикват да направим множество снимки още преди да сме влезли в града-крепост.

Посрещат ни каменни стени, тесни улички – типичната атмосфера на средновековен град-крепост.

Понякога се сблъскваме и с по-съвременни неща, но градът определено е съхранил стария си дух.

Всеки град си има обект, който туристът задължително трябва да види. За Толедо това безспорно е катедралата. Нейното име е Първостепенна катедрала Света Мария от Толедо (исп. Catedral Primada Santa María de Toledo).

Това е най-голямата готическа катедрала в Европа, но тя е и пример за споменатата преди това културна смесица. На мястото на катедралата е имало църква още през римско време. По-късно, когато арабите превземат крепостта, тя е превърната в джамия, а след превземането на Толедо от краля на Леон и Кастилия Алфонсо VI отново е превърната в християнска църква. През 1088 папа Урбан Втори я обява за основната катедрала на кралството.

Строежът на сегашната сграда на катедралата започва през 1224 г. със специална уния на папата и продължава до края на 15 в.

Има три входа, четири органа, 88 колони, 72 купола, огромен позлатен олтар с толкова много детайли, че спокойно може да се прекара цял ден само в тяхното изучаване.

В галериите, всяка от които дълга 52 м, могат да се видят произведения на изкуството от различни епохи и автори (Ел Греко, Караваджо, Тициан, Ван Дайк, Оренте, Тристин, Гоя, Моралес…), зала с официалните дрехи на най-висши църковни лица, а така също и гробовете на някои от видните граждани и църковни лица на Испания.

Катедралата е толкова внушителна отвън и богато украсена отвътре, че за подробното й разглеждане е необходимо повече време от отделеното от нас. Но ние не се отказваме от идеята да се докоснем и до други неща.

Кратка почивка за вкусен обяд и се насочваме към северната част на стария град, за да разгледаме някои от портите на крепостта и крепостните стени. Минаваме първо покрай Портата на Слънцето (исп. Puerta del Sol) и излизаме от крепостта през новата порта Бисагра (исп. Puerta de Bisagra Nueva).

Северната част на крепостта не е защитена от реката и сега там има залесена алея, движеща се успоредно на крепостните стени. Тя дава на любопитните туристи възможност за приятна кратка разходка съчетана с добър поглед върху тази част на крепостта.

Влизаме отново вътре през портата Камброн (исп. Puerta Del Cambrón). Пътьом заснемаме манастира Сан Хуан де лос Рейес (исп. Monasterio de San Juan de los Reyes), но не влизаме. Той е огромен и след опита ни с катедралата сме наясно, че ще ни е необходимо много време, за да го разгледаме, а то както винаги е ограничено.

Насочваме се към другия известен мост – Сан Мартин (исп. Puente de San Martín), по който може да се влезе в средновековния град. И тук бавната вода на реката отново ни примамва с отлични отражения на моста, които не пропускаме за заснемем.

Остава ни малко време и след доста дългото разстояние, изминато днес, решаваме като истински туристи, да се отдадем на кратка почивка на една от пейките на площад Сокодовер (исп. Plaza de Zocodover), преди да поемем обратно към гарата.

Толедо има и по-нова част, но за нея пък съвсем не остана време, защото се намира на известно разстояние от хълма, на който сме.