Събуждаме се с мисълта, че ни очаква един натоварен ден – днес ще разгледаме може би най-известните туристически обекти, намиращи се в Пражкия замък (чеш. Pražský hrad), който до 1784 г. е представлявал малък независим укрепен град.

Пресичаме Вълтава по емблематичния Карлов мост (чеш. Karlův most), който въпреки ранния час вече е изпълнен с туристи. Мостът е впечатляващ с размерите си и множеството скулптури, в двата му края са изградени две кули, които допълнително подчертават важната му функция. Кулата от страната на стария град е служила като своеобразна триумфална арка, през която са минавали кралете на Бохемия на път за коронацията им в катедралата „Светии Вит, Вацлав и Войтех“ (чеш. Кatedrála svatého Víta, Václava a Vojtěcha).

Кулите и от двете страни на моста са достъпни за посещение и ние се изкачваме на тази от страната на Malá Strana, за да се насладим на панорамната гледка, след което поемаме по стръмните улички към замъка.

Минаваме през уникалната врата-арка на замъка, който днес е седалище на Президента на Чешката Република. Една от атракциите, която не бива да се пропуска, е смяната на караула. Замъкът в стил Рококо е дело на италиански архитект, който е успял да обедини различни съществуващи преди това сгради.

Сградата, която доминира в Пражкия замък, е тази на катедралата „Св. Вит“ (пълното й име е „Светии Вит, Вацлав и Войтех“, чеш. Кatedrála svatého Víta, Václava a Vojtěcha). Тя е не само една от най-хубавите примери на готическа архитектура, но има много важно историческо значение. Свързана е с личността на бохемския принц Венцеслас, който след трагичната си смърт бил канонизиран и намиращата се тук църква се превърнала в място за поклонение.

Най-голямо и съществено развитие сградата е получила след като Карл IV решава, че Прага ще бъде негово седалище. Дори преди да бъде обявен за крал, той наел известен френски архитект – Matthew d’Arras, за разширяването на църквата. Тя е най-важният католически символ в града. И естествено като такъв, интериорът й е изключително богато украсен.

Обръщаме внимание и на църквата Св. Георги (чеш. Bazilika svatého Jiří), която е твърде малка, сравнявайки я с предишната, но е най-старата църква на територията на Прага.

Продължаваме към „Златната уличка“ (чеш. Zlatá ulička) – тясна уличка с много малки къщички, съществувала още през XVI век. Нейното име е свързано с легенда за алхимици, но всъщност дълго време къщите тук са служели да приютят 24 стрелци, охраняващи крепостта. В момента много от къщите са сувенирни магазини, които твърдят, че продават различни ръчно изработени и автентични чешки продукти. Тук има и уреден малък музей на средновековните оръжия.

Като цяло сме леко разочаровани от нещата, които видяхме в двореца (или по-скоро – не видяхме). Но затова пък имаме повече време, така че се връщаме на площада пред входа на замъка, където се намират два бивши двореца, сега използвани от националната галерия – Щернбергския и Шварценберския дворци (чеш. Šternberský palác и Schwarzenberský palác), дворецът на архиепископа и множество сергии, предлагащи храна и бира.

След кратка почивка за обяд влизаме в Щернбергския дворец. За разлика от замъка и катедралата, в галерията е неочаквано празно, което ни дава възможност да разгледаме спокойно изложените екземпляри.

Пражкият замък е заобиколен от паркове и ние се отправяме към един от тях – кралската градина (чеш. Královská zahrada). Освен, че е приятно място за отдих, оттук направихме едни от най-хубавите снимки на крепостта.

Хълмът, на който е разположен замъкът, от своя страна е чудесно място за панорамни снимки на целия град. Правейки тези снимки, много често в тях попадаше една невероятно голяма и интересна сграда, тази на Националния театър (чеш. Narodni Divadlo). Тя е построена през 1868 г. отговаряйки на нуждите на чешките интелектуалци за достойно място за изява на чешката култура и на желанието им тя да се разграничи от австрийската.

Заедно със сградата на Чешката филхармония – Rudolfinum, която е построена през 1876 г. те са показателни, колко много се държи на културните изяви тук. Ние снимаме отблизо само Rudolfinum.