Започваме деня с архибазиликата “Сан Джовани ин Латерано” (итал. San Giovanni in Laterano), защото от прочетената преди това информация, знаем че става въпрос за огромен комплекс, който всъщност е седалището на епископа на Рим. Тук се намира и неговият трон. Тя е една от четирите велики базилики в Рим (наред със Свети Петър, Сан Паоло фуори ле Мура и Санта Мария Маджоре) и една от дванадесетте папски базилики в света.

Базиликата е построена през 4-ти век от Константин I Велики и с течение на времето претърпява много промени и престроявания. Голяма част от вътрешността й е отделена за 12-те апостоли, чиито ниши са били проектирани от Франческо Боромини. В нея се намират гробниците на 6 папи, а други 12 са били унищожени по време на два опустошителни пожара през 1308 и 1361 г.

Най-учудващият факт за мен е, че има период (когато управлението на папството е било пренесено от Рим в Авиньон), в който цялото това великолепие е било изоставено и е имало опасност да бъде изгубено за поколенията.

Продължаваме с метрото до площад “Пополо” (итал. Piazza del Popolo). Името му е игра на думи. На съвременен италиански popolo означава хоар (народ), но исторически името идва от латинското populus – топола.

Обелискът в средата на площад е най-високия и един от най-древните в града. Зад него има две църкви близнаци – “Санта Мария деи Мираколи” (итал. Santa Maria dei Miracoli) и “Санта Мария ин Монтесанто” (итал. Santa Maria in Montesanto), а помежду им е началото на известния с многобройни магазини булевард Via del Croco.

На площад “Пополо” се намира и северната порта на стената на Аврелиан, днес наричана Порта дел Пополо (итал. Porta del Popolo). От нея в древно време е тръгвал пътя Виа Фламиниа водещ към римския град Ариминум (днес Римини).

Площадът е оформен по подобен на площада пред катедралата Свети Петър начин. Няколко фонтана оформят околното пространство (най-известният е фонтана Нептун), a стълби ни водят от площада до поредния хълм на Рим – Пинчо (итал. Pincio).

Отиваме към вила Боргезе (итал. Villa Borghese), защото реклами за интересна изложба, която е организирана там, ни преследваха през всички дни досега. Не успяхме да влезем, защото нямахме предварителна резервация, но се насладихме на гледки към града от парка на хълма Пинчо.