Този ден беше предназначен за посещение на музея на Ватикана. Но тъй като турът ни е чак по обяд решаваме да разгледаме близките околности.

Излизаме от метростанцията и се отправяме към замъка Св. Анджело (итал. Castel Sant’Angelo). Огромна сграда, която изглежда като крепост, но любопитното в нейната история е, че е започната да се строи като гробница, известна като Мавзолеят на Адриан.

Повечето от детайлите на гробницата са изгубени във времето и това, което се вижда сега са детайли от превърната по-късно в крепост сграда. Дълго време е била най-високата сграда в Рим, а известен период се е използвала за затвор, след това е служила за убежище на папите в случай на нападение – има специален укрепен коридор свързващ папския дворец със замъка-крепост.

Един площад дели замъка Св. Анджело от сградата на Двореца на правосъдието (итал. Palazzo di Giustizia) където се помещават Върховния касационен съд и Юридическата библиотека. Сравнително нова сграда, която е огромна и поради местоположението и до реката се е нуждаела от много стабилна база. При изкопните работи са намерени интересни археологични находки (напълно обяснимо за този древен град).

Чувствам се малко изгубена в тези огромни пропорции и затова бързаме да се освежим към площад Навона (итал. Piazza Navona). Плащадът е оформен на мястото на римския стадион на Доминициан, който се е ползвал за надбягване с колесници, и е много посещавано място от туристите.

Площадът с известните си фонтани

• Фонтанът на четирите реки (итал. Fontana dei Quattro Fiumi, 1651 г.) на Бернини, разположен в средата на площада,
• Фонтанът на Нептун (итал. Fontana del Nettuno, 1574 г.), намиращ се в северната част на площада, и
• Фонтанът на Мавъра (итал. Fontana del Moro, 1576 г.) в южната част на площада

е един от най-добрите екземпляри на барокова архитектура в Рим.

Може би щяхме да отделим повече време за площада, но ни очаква наистина голямо предизвикателство – Ватикана. Всички туристически ръководства предупреждават, че за тук трябва да имаш предварително записан тур. Ние имаме такъв и въпреки това се налага да чакаме на огромна опашка, която се вие покрай стените на този град в града. Но не може да дойдеш в Рим и да не видиш папата (или поне неговото седалище).

Ако преди малко сме се възхищавали на красотата на фонтана на Бернини, сега просто сме поразени от колонадата, която оформя площада пред базилика Св. Петър. Много от нещата, които видяхме тук могат да се описват само в превъзходна форма. Разбира се не е неочаквано и въпреки всичко е невероятно постижение на човешкото творчество.

Обелискът пред базиликата е пренесен тук от Египет от Калигула (древните римляни са били много впечатлени от египетската култура и такива обелиски и колони срещахме на много от важните и съществени за тях места).

Вътре ни очакват още много интересни и невероятни неща. Не сме католици, затова приемаме всичко като посещение на един огромен музей на изкуството и историята.

Библиотеката на Ватикана съдържа изключително ценни и стари екземпляри на книги; в музея се намират саркофазите на някои от папите, освен това много интересни и известни скулптури, но това което поразява въображението е Сикстинската капела, невероятното дело на няколко известни творци, но преди всичко на Микеланджело.

Накрая търпеливо изчакваме, за да видим шедьовъра на Микеланджело – известната Пиета (итал. Pietà) – Исус в скута на майка си Мария след свалянето му от кръста.

Не пропускаме да се изкачим на купола на Св. Петър за да видим Рим отвисоко. От тук имаме възможност за обзорен поглед и сякаш за да се убедим в мащабите на видяното. Доста време ще е необходимо за да преосмислим всичко.

Работният ден е свършил и тълпата е нараснала неимоверно, защото както и в много от другите големи европейски градове, хората тук са на открито, за да се разтоварят.