Пристигаме в Рим след дълго пътуване и понеже нямаме много време, а сме нетърпеливи да видим какво ни очаква през следващите дни, се отправяме към един от седемте хълма – Капитолийския, хълмът, който е неразривно свързан с най-старата история на града.

Микеланджело оформя красивия площад Piazza del Campidoglio, който е свързан с града с широка стълба (итал. Cordonata), a намиращите се отстрани дворци образуват внушителен музеен комплекс (итал. Musei Capitolini), в който се съхранява статуята на римската вълчица с близнаците Ромул и Рем. Стълбите на Сенаторския дворец (итал. Palazzo Senatorio) също са негово дело, a скулптурите представят боговете на реките Тибър и Нил и богинята на Рим Минерва.

Това място е хубаво за обзор над стария град, който ще бъде наша цел следващия ден.

Но това, което привлича вниманието ни е огромния комплекс Олтар на Родината (итал. Altare della Patria) или още известен като Национален паметник на Виктор Емануил II и ние тръгваме към него.

Построен в чест на първия крал на обединена Италия от бял мрамор, с характерни стълбища, коринтски колони, фонтани и две статуи на богинята Виктория, той е едновременно внушителен и притегателен център за жителите на града и за туристите.

На път към паметника сме изкушени от Колизеума и това, което се разкрива пред туриста при поглед от улицата. Беглият поглед ни убеждава, че основателно сме оставили подробното му разглеждане за следващия ден.

Не зная дали, защото е почивен ден, но улиците са претъпкани с хора, а трафика е ужасен. И ако преди минути съм приемала с усмивка струпаните на един паркинг мотопеди, сега си давам ясна сметка, че това е наложено от практична гледна точка.

Космополитният и забързан Рим ни очаква.