Днешният ден започваме с Монтеросо ал Маре (итал. Monterosso al Mare), който е най-северния и най-големия от петте града. Твърдят, че е и най-стария, може би защото тук има по-голяма площ за живот, отпусната от морето. Всъщност започвахме два от дните си в този град – единия, за да преминем по запазената част от “Пътека на любовта” (итал. Via dell’Amore) оттук до Вернаца (все пак това беше едно от задължителните неща, които планувахме предварително) и другия, за да се насладим на морето и на разходка с кораб из цялото крайбрежие на Cinque Terre.

Монтеросо, като най-голям град, има и няколко обособени плажа – т.е. плажове в истинския смисъл на думата: с плажна ивица и всички удобства като чадъри и шезлонги. Те се намират в по-новата част на града, където е и спирката на влака. От нея до старата част на града, където трябва да отидем, за да започнем туристически преход, води приятна крайбрежна улица. Тази част на града е получила силно развитие след обявяването на района за Юнеско обект и затова тя има по-съвременен вид с много хотели и заведения.

По-старата част не се различава много от нещата, които видяхме в посетените предишния ден от нас градчета. Малък кей, около който е кипял живота тук, с типичните малки, но в случая не толкова стръмни улици, които водят нагоре по хълма. Непосредствено над кея е главния площад на стария град, от който се вижда по-малък плаж и мястото, от което тръгват туристическите кораби за разходка.

Главната църква на Монтеросо носи името на покровителя на града Йоан Кръстител (итал. San Giovanni Battista) и е построена през 13 век с запомняща се фасада с два цвята.

Крепостта около града е частично запазена с открояваща се наблюдателна кула (итал. Torre Aurora).

Следобедът е отделен за плаж. Избираме този в стария град, макар и по-каменист, но с по-малко хора. Водата, както вече видяхме предния ден, е изумително чиста и ни мами постоянно към нея.

В късния следобед се качваме на корабчето което ще ни откара до Ла Специя. По-бавно, отколкото с влака, но за сметка на това можем да се насладимна прекрасни гледки на бреговата ивица на Cinque Terre. Обещанието беше, че ще спираме на пристанищата на всяко от градчетата, но за съжаление прескочихме почти всички с изключение на Риомаджоре. Все пак удоволствие беше да видим всичките пет градчета откъм морето.

Преди Ла Специя корабчето спира и на пристанището на Порто Венере в залива на поетите (итал. Golfo dei Poeti). Не много по-голямо от градчетата на Cinque Terre Порто Венере грабва с вида си още с приближаването към пристанището и ние решаваме, че не трябва да го пропуснем.

Залезът наближава и ни дава възможност да видим залива на Ла Специя и да запечатаме пристанището и крайбрежната алея в най-добрите й краски.