Пътуваме с кола от Комо към Беладжо (итал. Bellagio), където смятаме да оставим колата и да кръстосваме по езерото с корабчетата, които свързват двата бряга. Малките корабчета (някои дори малки фериботи) срещу 4.60 евро предлагат както бърз начин за преминаване през езерото така и великолепни гледки към терасовидно разположените къщи от градчетата по бреговете му. Езерото има формата на обърната буква Y и Беладжо се намира на почти еднакво разстояние от градчетатa по двата отсрещни бряга, което го прави известно и предпочитано място за отдих на много знаменитости.

Пътуването е изключително бавно, защото пътят е с много завои и на места е толкова тесен, че аз постоянно имам съмнение, че няма да може да се разминем ако има насрещна кола. Освен това на всеки завой изникват приятни гледки, които ни мамят да спираме за снимки.

Когато пристигаме сме толкова закъснели, че паркинга, който успяваме да намерим е доста далече от центъра. При тази красота дори и аз не протестирам за това, колко ще трябва да вървим. Спускаме се бавно по уличките в посока на малкото пристанище. Тук, а впоследствие и навсякъде около езерото, прави силно впечатление съчетанието на всякави расителни видове: иглолистни, широколистни гори, палми, цветни храсти. Стръмните улички очароват с малки магазинчета и ресторанти.

Много от така наречените вили (Villa), които са били притежание на най-привилигерованите граждани в миналото, сега са или хотели или туристическа атракция. Те са построенни така, че водата на езерото буквално ги плиска. Такава е Villa Serbelloni – в момента най-големият хотел в града, реплика на лятна къща на миланска богата фамилия от 19 век. Другата доста известна вила – Villa Melzi, е малко по-отдалечена от центъра и успяхме да и се полюбуваме по-късно от насрещния бряг.

И когато няколко минути по-късно сме на корабчето в средата на езерото, аз не мога да определя къде усещането е по-приятно – на сушата или сред водата. Отдалечени от сушата, забелязваме и някои вили, които изглеждат по-усамотени, а някои и много по-недостъпни.

Пътуваме към Менаджо (итал. Menaggio), който се намира на западния бряг на езерото. За Беладжо бях прочела, че е „перлата“ на езерото. Аз не бих могла да определя кое от градчетата тук е по-красиво. Всяко си има своето очарование. Може би ако се прекара повече време, ще могат да се открият някакви по-съществени разлики. Но слизайки в Менаджо аз се чувствах все така приятно и със същото удоволствие се разходих из неговите улици.

На централния площад, както и в повечето от останалите градчета, се намира църква. Тук това е църквата Chiesa Di Santa Marta, в която има запазени ценни картини от 1700 год. Крайбрежната алея мами с разкошни палми и цветя. На една от нейните пейки похапваме сандвичите, които бях приготвила предишната вечер. Но определено ми липсва италианското кафе.

Ако има повече време човек би могъл да се разходи и доста по-нависоко в планината, където още има останки от римски крепостни стени. Менаджо също е бил заселен още преди новата ера и по-късно завзет и развит от римляните. Сега е курортен град и в последно време освен с красива природа привлича посетители и с ежегодния Фестивал на китарата.

От същата страна на езерото, на юг, се намира вила Карлота (Villa Carlotta) – една от вилите около езерото, която е достъпна за разглеждане, и ние се отправяме натам. Тя е елегантна сграда от далечната 1700 год., чийто собственик е бил голям почитаел на изкуството и на цветята. И до днес е известна с много добре оформения и голям парк.

Може да се отиде дотам с корабче, с автобус или с атракционно туристическо влакче. Чакахме малко дълго специално корабче за нея, а после като пътувахме установихме, че няма никакъв проблем да се пътува до Каденабия (итал. Cadenabbia) и след това пешком да се достигне вилата.

След като се разхождаме наоколо, за мен настъпва приятния момент на следобедното еспресо с някакъв десерт. И тук, както и навсякъде в Италия, човек няма проблем да намери място за такава почивка.

Но езерото продължава да ни мами и ние с удоволствие се отправяме към следващото градче – Варена.

Варена (итал. Varenna) е едно от най-малките градчета, което ние посетихме. Намира се на източния бряг на езерото. Радвам се, че не бяхме подведени от определението „най-малко“, защото то по нищо не отстъпва на останалите – същите стръмни улички, носещи атмосфера на отминали дни и приятни гледки.

Всъщност, както установих на следващия ден, когато продължихме обиколката с колата, тук трудно могат да се определят границите на някое градче. От една страна мястото около езерото е малко, а от друга много живописно, така че е използвана всека достъпна площ за застрояване.

Крайбрежната уличка е изпълнена и с множество типични италиански ресторантчета. След чудесния ден и разходката по стръмните улички (а и си е време за вечеря) не можем да им устоим. Избираме си едно с масички отвън, но и с газови отоплители между тях – вече захладнява и това натежава везните в негова полза.

И за да е удоволствие пълно след италианската вечеря, тук дочакваме и се наслаждаваме на залеза и на отраженията на светлините във водите на езерото.