Този ден започваме с пътуване с корабчето към западния бряг на езерото. Изборът ни е Лимоне (итал. Limone sul Garda) – живописно градче, което се е разположило непосредствено на брега, на една много малка ивица земя, толкова близо и почти отвестно започва планината. Може би точно поради тази причина то си е извоювало славата на привлекателено туристическо място. Спорно е откъде идва името му – дали от отглежданите тук от векове лимонени дървета, или от латинската дума limen, означаваща граница, защото е населено място, което от дълги години се намира на границата между областите Ломбардия и Тренто.

Докато сме вътре в езерото се любуваме отдалече на множеството градчета, накацали по брега в подножието на планините. В далечината се виждат прокараните в планината тунели.

Дълго време някои от градчетата по западния бряг са били достъпни само откъм езерото, защото планината сякаш е пазела в тайна тези красиви места. Природата и климатът тук са изключително приятни, затова и не е чудно, че могат да се видят израстнали едно до друго палми, кедрови дървета, маслинени дървета и разбира се лимони. Големината на плодовете от лимонените дървета беше впечатляваща. Ненапразно те се използват за производство на специфичен за района алкохол – лимончело. Живеещите наоколо съвсем естествено го смятат за една от най-хубавите напитки и в много от ресторантите го дават като малка безплатна напитка. Животът в Лимоне изглежда не само много приятен, но оказва се и много здравословен. Учените от дълги години са се интересували от факта, защо тук живеят доста дълголетници. Оказва се, че тукашните жители имат специфичен протеин, който ги предпазва от склероза и сърдечен удар.

Макар и малък, градът има две църкви, които са добре подддържани и интересни. В едната от тях може да се види иконостас от холандски майстор от 16 век и няколко добре запазени картини от италиански художник.

След няколко приятни часа прекарани тук сме отново на корабчето на път към най-северния град от разположените около езерото – Рива дел Гарда.

Рива дел Гарда (итал. Riva del Garda) или накратко Рива е най-големия от градовете наоколо, които посетихме. Неговото географско разпложение е такова, че от една страна релефът му е алпийски, но пък климатът е средиземноморски. Това го прави любимо място за северни туристи, особено немски. Гьоте, Ницше и Ман са го посещавали и са се възхищавали от красотата му. Заселен от най-древни времена, той е бил примамливо място и затова през годините е бил под владичеството на различни италиански фамилии, за известно време е окупиран от Франция, по-късно е в границите на Австро-унгарската империя и след Първата световна война е отново италиански.

Слизаме на площада край езерото, който носи следи от живот от най-древни времена. Часовниковата кула, която е най-високата сграда в средновековния център е построена през 13 век и е принадлежала на първата крепост, която не е запазена. През 16 век кулата е достроена до сегашната височина. Разбираемо, в Рива също има замък на фамилията Скалиджери.

Най-посещаваната туристическа част – средновековния град се определя от двете арки-порти Porta San Marco и Porta di San Michele, които са били входните точки на града. Над града се издига крепостта Castello di Arco, която виждахме в далечината, но за съжаление не й се насладихме отблизо. Смята се, че е съществувала още през 10 век и дори има запазена рисунка от Алберхт Дрюрер от 1495 год.

Сега Рива се простира доста по-далече извън тези очертания. Широките улици и съвремените магазини показват ясно, че се намираме в един от най-големите градове от разположените около това езеро.

Жителите на града не разчитат само на природните дадености, за да привличат туристите. Тук се организират различни интересни събития и ние имаме щастието да попаднем на едно такова събитие – парад на знамената (итал. Parata Nazionale della Bandiera).

Имаше отбори от много провинции, облечени в красиви средновековни облекла, които правеха различни фигури със знамената. Ние така се увлякохме от това представление, че остатъка от слънчевия след обяд прекарахме тук. Сетихме се, че трябва да пътуваме към хотела едва когато се свършиха батериите и на двата фотоапарата. За съжаление не успяхме да снимаме езерото в последните минути преди падащия здрач – един от най-хубавите моменти за снимки.

Градчетата тук са малки, но определено не липсват идеи за това, какво да видиш и посетиш, които биха запълнили много повече от отделеното от нас време.