Старият дворец или дворецът Векио (итал. Palazzo Vecchio) се намира на площада на Синьорията (итал. Piazza delle Signoria). Това е сграда, покрай която минавахме всеки ден. Време е за подробно разглеждане.

Още първия ден се запознахме с известните скулптори, които посрещат посетителя. Затова преминаваме през вътрешния двор, където се намира известен фонтан на Веракио и влизаме вътре. Широко стълбище ни води към величествената зала на 500-те (итал. Salone dei Cinquesento), предназначена за провеждане на заседанията на 500-те члена на Големия Съвет, създадeн по подобие на Венецианския Голям съвет. Залата е богато декорирана с картини и скулптори от пода до тавана. Тук всеки ъгъл, всеки сантиметър ни говори за изкуство.

Оттук се влиза в няколко малки зали: студиото на Франческо I, залата на папа Лъв Х, залата за аудиенции, залата на стихиите, за които обаче също е необходимо време, защото са изпълнени с произведения на изкуството.

Надявахме се, че тук няма да се забавим много, защото беше ясно, че за следващия ни обект – галерията на Флорентинската академия (итал. Galleria dell’Academia) ще е необходимо време. Явно сме се лъгали. За Флоренция човек трябва да предвиди може би двойно повече дни, отколкото имахме ние.

Насочваме се към галерията. Вече споменах за артистичния дух на Флоренция и Galleria dell’Academia има голям принос за него, защото това е първото и дълги години едно от най-известните училище в Европа за рисуване, скулптура и графика.

Опашката за билети тук беше доста внушителна, може би защото това е мястото, където е изложен оригиналния Давид на Микеланджело. И не само той, защото тук е отделена цяла зала със скулптури на майстора.

В галерията има и произведения от XIV и XV век на флорентински майстори. Това обаче беше единственото място, за което бяхме отделили повече от необходимото време и което сякаш не оправда нашите очаквания.

Денят почти приключва, а с това и нашето посещение във Флоренция.

Затова на сбогуване минаваме през лоджията на новия пазар или още както е известна – лоджията на прасенцето (итал. Loggia del Porcellino), за да докоснем статуята, която е там и според легендата ни обещава връщане в този вълшебен град.