Престъпление би било да си в Бавария и да не посетиш една от иконите на страната – замъка Нойшванщайн (Neuschwanstein). Той се намира в областта Швангау (нем. Schwangau), което означава Лебедова област или по-добре да се каже Лебедова община.

До Швангау няма да ползваме обществен транспорт (нещо много рядко за Германия и Европа). За съжаление няма влак, който да те отведе директно там. Аз се учудвам на този факт и си мисля, каква ли е местността, приютила един от най-известните и фотографирани замъци в света – Neuschwanstein – прототипът на замъка в Disneyland.

Селцето Hohenschwangau (Горен Швангау) е много малко и изключително туристически ориентирано.

Разположено е в невероятно красива местност в полите на Алпите и в близост до езерата Алпзее (нем. Alpsee) и Шванзее (нем. Schwansee – лебедовото езеро) на самата граница с Австрия. Дори и огромната тълпа туристи, с която се сблъскваме не може да наруши очарованието й.

Освен двата замъка в селото се намира и музей на баварските крале – Museum der Bayerischen Könige.

Още когато сме в подстъпите към планината и правим първите си снимки, усещаме че ни очаква един незабравим ден.

Първо отделяме внимание на по-стария от двата замъка – Hohenschwangau – лятна и ловна резиденция на баварското кралско семейството. Закупен през 1832 год. и наново построен от крал Maximilian II той е изграден и оформен в стила на отминалите средни векове, но затова пък използвайки последните технологии за времето си, за което свидетелства модерната кухня.

Вътрешното оформление е посветено основно на средновековни немски митове като историите за рицаря Пърсивал и краля-лебед Лоенгрин.

Тук прекарва детството си и бъдещия крал Людвиг II. Тук той се сблъсква със сагата за Лоенгрин и започва да мечтае за свой собствен приказен замък, който да изгради на скалата, която вижда от прозореца си всеки ден.

Въпреки, че живи лебеди не видяхме, темата за лебедите беше застъпена и в двата замъка. За съжаление снимането вътре в замъците не е разрешено и не можем да включим снимки от интериора им.

За младия баварски крал Людвиг II се твърди, че бил много странен, но същевремено с много силен артистичен дух. Това се вижда в осъществяването на неговата идея – замъка Neuschwanstein.

За съжаление проекта е бил изключително скъп и е довел отначало до множество спорове, а след това и да отстраняването на краля от поста му. Той бил обявен за луд и няколко дни след това намерен мъртъв.

Докато по-старият замък Hohenschwangau е почти в средата на едноименното село, Neuschwanstein се намира на съседен хълм-скала наречен Лебедовата скала (нем. Schwanstein). Пътят дотам е затворен за моторни превозни средства. Само местните файтони теглени от здрави немски коне осигуряват транспорт за по-мързеливите туристи.

Детската мечта на Людвиг II – замъкът Neuschwanstein, е проектиран от сценичния дезайнер Кристиан Янк (Christian Jank) и изпълнен от архитекта Едуард Ридл (Eduard Riedl). С острите си кули, висок и строен, той е реализираната с камъни мечта на Людвиг II.

Строителството му продължава 17 години (от 1869 до 1886) и така е не е завършен. От първоначалните 200 стаи само 14 са завършени и са достъпни днес за посетители. Тронната зала, Певческата зала, работния кабинет, всекидневната и спалнята изпъкват с богатата си декорация със сцени от германския фолклор, базирани на произведения на Рихард Вагнер.

От балконите се открива зашеметяваща гледка към Алпите и стария замък, и всеки, излязъл да се полюбува на гледката, трудно откъсва очи от откриващата се оттам панорама.

Денят е към края си и ние трябва да се отправяме към Мюнхен. Със съжаление напускаме това магическо място с пожеланието да се върнем пак.