След като предишните дни се запознавахме с Мюнхен в детайли, днес ще го видим отвисоко.

Всеки туристически град има кули, от които да се види панорамата на града. Мюнхен предлага няколко. Ние започваме с часовниковата кула на Новият градски съвет (нем. Neues Rathaus), а след това се изкачваме и на кулата на църквата Св. Петър (нем. Peterskirche).

Когато вече си бил долу, погледът отвисоко носи удоволствието да видиш известните сгради и площади от позицията на познавач. Както и да видиш с очите си размерите на града или пък някои детайли, като напр. монаха, превърнал се в символ на Мюнхен, застанал на върха на часовниковата кула.

Едно от удоволствията в големия град е да посетиш известните му паркове. Днес денят е слънчев и затова първо се отправяме към градините на двореца Hofgarten, които преди това не успяхме да посетим. В средата на парка през 1615 год. е изграден павилион във френски стил, на върха на който стои фигурата на Бавария.

В северния край на парка се намира сградата на Баварското канцлерство, чиято централна стара част е била преди това музей.

Другият и доста по-голям парк са т.нар. Английски градини (нем. Englischer Garten). Той се разстила по крайбрежието на р. Исар, което дава възможност да бъде използван като градски плаж и за други водни удоволствия. Оформен като парк още през 1792 год., той е известен и като зелените дробове на Мюнхен и досега е едно от най-любимите места на жителите му.

Няколко интересни неща могат да се видят на хълмовете в съседство с парка. Едно от тях е сградата на Баварския парламент – Maximilianeum. Поради проблеми с проекта тя доста дълго време е стояла недовършена и сега фасадата й е в един стил, а дострояваните отзад офиси в друг.

На дугия хълм се издига колоната Friedensengel (ангелът на мира), която отзнаменува 25-годишния мир настъпил след Френско-немската война от 1870 год.

Пътуването ни е към своя край. Далеч съм от мисълта, че успяхме да видим всичко – не само заради мащабите и историческата значимост на града, но и поради неприятното време.

Мюнхен си има своите арт галерии (които не посетихме), университети, още множество църкви, паметници, фонтани, някои от които поне успяхме да снимаме. Радвам, че се докоснахме поне до част от немската култура, защото някои от последните събития, които се развиват тук, а и в цяла Европа, са малко обезпокоителни.