Вчера разглеждахме града почти без да влизаме никъде, защото времето ни беше ограничено. Днешният ден започваме с подробното разглеждане на кралския дворец.

Мястото, откъдето влизаме, не дава истинска представа за големината и разнообразието, с което ще се сблъскаме. Аз дори имам своите съмнения, ще видим ли достатъчно и интересни неща.
Но след влизането в голямата зала с антики Antiquarium, построена през 1568-1571 год. от херцог Albert V, която е най-голямата ренесансова зала и колекция на север от Алпите, осъзнах грешката си.

Мисля, че вече имам добра представа за това, как изглеждат различни кралски дворци и спокойно мога да кажа, че този на баварските крале по нищо не отстъпва на най-добрите европейски образци. Колекцията от картини, гоблени, мебели и ценни предмети е изключително богата.

Като добавим и факта, че тук се позволяваше снимането, накрая излязохме не само с много впечат-ления, но и не по-малко снимки.

Апартаментът на четири поколения баварски херцогини, по-късно наречен Папските стаи (Päpstlichen Zimmer) заради посещениято на папа Пий VI през 1782 год., богато декориран от Henriette Adelaid през 1666-67 год. заедно с т. нар. Златна зала (Goldener Saal) образуват отделно крило.

По-голямата част от обзавеждането на Богатия параклис (Reiche Kapelle) – личното място за молитва на херцог Maximilian I и жена му, е оригинално, преживяло катаклизмите на Втората свтовна война. Той е декориран с цветен мрамор и приютява мощите на няколко светци.

Съкровищницата, която се помещава в десет зали, показва на посетителя всякакви предмети и скъпоцености от живота на династията Wittelsbach.

Съдовете изумяват с изяществото и изработката си. Дори такива всекидневни неща като приборите за хранене или комплекта за бръснене и подстригване носят кралски отпечатък.

Затова и не се изненадвам от великолепието на предметите – символи на властта, било то светска или църковна.

Повечето експонати не са използвани никога, а само показват богатството и мощта на владетелите.

Нещата, които видяхме тук напомнят на това, което видяхме в дрезденската съкровищница Grünes Gewölbe.

Не бих могла да преценя кое съкровище е по-голямо. И двете показват мощта на различните немски провинции от миналото.

На площада, от който влязохме в двореца, се намира Баварския държавен театър. За първи път тук е построен театър през 1751 год., но през войната е разрушен и след това отново възстановен.

Един от символите на Мюнхен е архиепископската църква Frauenkirche (Света Богородица). Нейните кули са видими отдалече, защото са най-високите в центъра (от дълги години съществуват ограничения за височината на сградите наоколо).

Тя също е била разрушена през войната и поради големината й е възстановявана на няколко етапа, последният от които приключва 1994 год.

Просторна и изчистена, тя се запомня с многобройните си витражи.

Тук се пазят телата на много архиепископи и членове на управляващата в Бавария династия Wittelsbach, както и възспоменателен паметник на кайзер Ludwig.

Следващият обект в нашия списък е църквата Asamkirche. Тя се намира много близо то Sendlinger Tor, през който ние минавахме няколко пъти. Ако не бях прочела предварително за нейното впечатляващо вътрешно оформление, може би нямаше да влезем. Отвън сградата не е много голяма и не се отличава много от съседните й жилищни сгради.

Интересна е с това, че е частната църква на братя Asam, единият от които е бил архитект и скулптор, а другия художник и специалист по фреските, и е построена до техния дом. Църквата е в бароков стил и е изпълнена с изключително много детайли.

Явно братята са се стремили нагледно да покажат уменията си. Казват, че след нейното построяване клиентите им са се увеличили доста.

Признавам, че не бяхме оставили много време за разглеждане и влязохме малко преди затваряне, но се радвам, че успяхме да я видим.