Днес е последният ни ден в Дрезден. Преди да отворят двореца решаваме да отделим кратко внимание и на някои по-съвременменни сгради. Минаваме покрай Международния конгресен център, сградата на Саксонския парламент, сградата на бивша цигарена фабрика.

Поради различният архитектуррен стил те някак си не са в съзвучие с останалата част на центъра на Дрезден. Пресичаме р. Елба по моста на Август и правим кратка разходка покрай реката, откъдето сутрин рано има прекрасни гледки към историческия център на Дрезден.

Всъщност някои учреждения използват сгради в друг стил, като например Саксонското министерство на културата.

Слад освежителната сутрешна разходка се отправяме към кралския дворец (Residenzschloss), където ще разгледаме едно от най-уникалните неща в Дрезден – съкровищата на „Зелените сводове“ (Grünes Gewölbe). Ако трябва да се избере едно единствено нещо, което да се разгледа тук това е тази колекция от скъпоценности. За нея казват, че е най-голямата в Европа и една от най-старите. Началото на колекцията е сложено от Август Силния и има две обособени части – оргиналния Grünes Gewölbe, в който са показани около 3,000 екземпляра и новия – с около 1,100. Поради изключително ценните произведения (някои от тях са създадени от стотици, дори хиляди, скъпоценни камъни – диаманти, изумруди, рубини, кристали, кехлибар и пр., без да броим златото, среброто, слоновата кост), посещенията са ограничени до определен брой хора и затова е необходим билет с предварително избран час. Мерките за сигурност са засилени – преминаването от една зала в друга става през двойни охранявани врати на малки групи и фотографирането е забранено.

Много от нещата тук са дело на дворцовия златар Johann Melchior Dinglinger. Негов е един от най-ценните екземпляри в колекцията – „Дворцов прием за рождения ден на Могула“ с 4,909 диаманта, 164 смарагда, 160 рубина, един сапфир, 16 перли и две камеи. Бях прочела предварително, кои са най-ценните екземпляри („Мавр с изумруди“, „Обелиска на Август“, златен сервиз, чиято цена е равна на цената на самия дворец), но за мен всичко беше невероятно интересно.

Излизаме зашеметени, за да се насладим на площада пред църквата Св. Богородица (Frauenkirche). Тази църква е била възстановена едва през 2005 г. При реконструкцията всички останали след бомбардировката каменни късове са поставени на оригиналните им места. Църквата е реконструирана, доближавайки се максимално до първообраза, защото тя е един от символите на Дрезден (появява се още в известната картина на Каналето).

Площадът пред нея вечер се превръща в сцена на открито, където слушахме най-различни изпълнения от рок до опера. Няма турист, посетил града, който да не е бил на този площад. Ние минавахме всеки ден и винаги откривахме по нещо ново.

Някак си не ми се иска да се разделим с Дрезден, защото макар и по-малък от Берлин, той те оставя с мисълта, че има още какво да бъде открито и разгледано.

Разбира се останаха още много интересни и не споменати неща, защото дните ни бяха запълнени до секунда. Оказа се, че някои от сградите просто се натрапват в много от снимките – като сградата на академията за изкуства (Kunstakademie), с огромения стъклен насечен купол, наречена от жителите „сокоизтисквачка за лимони“, която е била обект на доста спорове при построяването й в края на XIX век.

Другото, което изникваше постоянно при запознаването с историята на Дрезден, беше името Semper – архитектът, който е допринесъл за града достатъчно, за да може паметника му да е на едно от най-оживените места.

Не остана време да се насладим на всички приятни заведения, които ни примамваха, нито за разходка с парен кораб по Елба – може би трябваше да комбинираме кораб и влак за пътуването до Прага.

Но сега вече е късно да се мисли за промяна на плановете, защото Прага ни очаква.