Този ден е отделен основно за музеите, разположени на един остров на река Шпрее в самия център на Берлин – Museumsinsel: Стария музей (Altes Museum), Новия музей (Neues Museum), Старата национална галерия (Alte Nationalgalerie), Боде (Bode Museum) и Пергамон (Pergamon Museum).

Докато подготвяхме тази ваканция си мислех, каква добра идея е да се отделят по-интересните музеи на един остров. Това обаче се е оказало недостатък през войната – сградите са били почти изцяло разрушени. Хубавото е, че богатите им колекции са били скрити още през 1939 г, така че сега отново са достъпни.

На път към картинната галерия решавам, че е добра идея да влезем в Berliner Dom – най–голямата протестантска църква в града. Неделя е, вътре има служба, и естествено свири орган, което за мен винаги е голямо удоволствие.

Berliner Dom се намира непосредствено до Lustgarten (Градината на удоволствието), което според много мнения, които прочетох, показвало толерантността на берлинчани. А в момента толерантността е още по-силно изявена, защото в началото на градината срещаме отново статуите на дебелички жени на Xu Hongfei.

И докато аз се наслаждавам на органа, пред галерията се е извила огромна опашка. Заставаме търпеливо, но в един момент опашката престава да помръдва, и си даваме сметка, че ако чакаме така, ще провалим целия ден. Затова се отправяме към стария музей (Altes Museum).

Музеят е създаден през 1830 г., за да бъде изложена в него художествената колекция на пруското кралско семейство и затова много дълго време е наричан Кралския музей.

В момента тук е изложена изключително богата колекция от антично изкуство – етруски статуи, Древна Елада и Античен Рим.

Излизаме от музея и се отправяме към Alexanderplatz и Берлинската телевизионна кула (Fernsehturm).

На площада се намира една от най-старите евангелистки църкви в Берлин – Св. Мария (St. Marienkirche) в готически стил, датирана от средата на XIII век. Но това, което виждаме сега е реконструкция след разрушението от войната.

Тук е и фонтанът на Нептун (Neptunbrunnen) – приятно място за отдих, от което нямаме време да се възползваме, защото бързаме към кулата.

Телевизионната кула е най-високата сграда в града (втората по височина в Европа).

А най-голямата атракция е ресторанта на върха, който бавно описва пълен кръг, така че хапвайки можеш да се насладиш на Берлин отвисоко и във всички посоки. Снимките не са много хубави (когато влязохме валеше дъжд), но удоволствието си заслужава – кухнята е добра и се чувстваш като берлинчанин, разпознавайки обектите, за които преди това само си чел.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Responsive WordPress Image Scroller Plugin

Но е време да се връщаме към острова, където ни очаква друг музей – Bode Museum, с колециите си от скулптури и византийско изкуство, както и с една от най-големите нумизматични колекции, започвайки с екземпляри от 7-ми век преди новата ера до наши дни.

Тук, както и в предишния музей може да се правят снимки, но това само забавя разглеждането. Музеите са огромни, сбирките – многобройни, така че е по-добре да се забрави за изкушението да се снима.