Музеят на склуптура Огюст Роден е едно от нещата, за които още при първото ни посещение на Париж, бяхме прочели, че е едва ли не е задължително да се види. Тогава не успяхме, но при второто идване решихме да му отделим време. Радвам се, че го направихме.

Лесно достъпен, почти в центъра на Париж, той се разполага в сграда, която скулпторът дълги години е използвал за свое студио и същевременно е живеел тук. Оказва се, че в околностите на Париж има още една сграда, в която се разполага втора част от музея. Не я посетихме, но и видяното тук е достатъчно за първоначално запознаване с изкуството на Роден.

Сградата е заобиколена от голяма и добре поддържана градина, в която са разположени много от работите му (в случай, че човек няма време за целия музей би могъл поне да се наслади на изложеното тук). В дясно от парадния вход ни посреща “Мислителят” (фр. Le Penseur), а в ляво се намира композицията “Вратата към ада” (фр. La Porte de l’Enfer). Според много изследователи на изкуството на Роден това е творбата, която сякаш описва цялостното му творчество – неговия дълъг път на промени от реализъм към експресионизъм. Всъщност съществуват две версии на тази композиция – бронзова и гипсова, а всяка от тях също има няколко копия, разположени в различни музеи по света.

Бронзовата композиция, която виждаме тук е поръчана, за да бъде врата към Музей на декоративното изкуство в Париж. По-късно идеята за музей е забравена, но Роден не прекъсва работата си. Темата на вратата е избрана от самия Роден, която е бил повлиян силно от Дантевия “Ад”, а самата форма показва неговото преклонение към създателя на “Вратата към Рая” (Флоренция) и Микеланджеловата фреска “Последният съд”. Вратата е покрита с многобройни фигури на “изгубени души”, които потъват към ада. Някои от тях са директна препратка към части от книгата “Ад”, други са идея на скулптура, които по-късно стават емблематични за него и заживяват самостоятелен живот – като например “Мислителят” или “Целувката” (фр. Le Baiser), която е премахната по-късно от композицията от самия Роден, защото не се вписва в цялостната концепция.

Гипсовата композиция се намира в Музея Орси и е поръчана за Световното изложение в Париж доста години след като е създадена първоначалната бронзова версия. Макар и да запазва идеята, тя е по-различна като стил и композиция (дори липсва “Мислителят”), защото скулпторът вече твори в периода на експресионизма.

Вътре в сградата ни очакват освен отделни скулптори, така също многобройни скици и няколко известни картини, които са били в личната колекция на Роден. Колекцията от графики е впечатляваща – повече от 7000, те показват както невероятното въображение на Роден, така и неговото желание да изчисти всеки детайл на работите си. Автопортретите му пък разкриват артистичния талант.

Една от залите е отделена за творби на Камий Клодел (фр. Camille Claudel) – модел, ученичка и муза на Роден. Техните интимни отношения, които в един момент прекъсват, са повлияли много върху творчеството й. Много съвременици са имали съмнения, че творбите й не са лични и тя дълги години е живяла в неизвестност и в сянката на учителя си. Макар и повлияна силно от него, нейните творби са по-нежни и лирични (това личи много силно във “Валс” (фр. La Valse)- една от най-известните, която може да се види тук). Постепено получава признание за оргиналността на творбите си.

Продължаваме посещението на частта от градина, намираща се зад сградата и която допълва всичко видяно досега. Въпреки, че денят беше дъждовен, посещението на музея определено ни достави удоволствие.

Музеят Орсе (фр. Musee d’Orsay) безспорно изглежда малък в сравнение с Лувър, но удоволствието от неговото посещение не е малко. Разполага с колекция от преди всичко френски произведения на изкуството (картини, скулптори, декоративни предмети и фотографии) от периода 1848 – 1914 год. и с една от най-големите колекции от произведения на импресионисти. При първото посещение на Париж не остана време за него (Лувъра отне доста повече от плануваното време), затова сега с удоволствие му отдавам заслуженото внимание.

Музеят е разположен на брега на р. Сена в сграда, предназначена за железопътна гара. Тази гара е била изградена заради Световното изложение от 1900 год., но в един момент се е оказала неизползваема и поради това е имало идея да бъде разрушена. В последствие без много големи преобразования, но очевидно с добро въображение е превърната в сегашния музей.

Картините са разположени хронологични на три етажа, а последният е приютил колекцията от произведения на импресионистите. Основната зала, която получава естествена светлина от стъкления покрив, удачно е запазена за голяма част от колекцията от скулптори.

Истина е, че много от творците, представени тук, имат произведения и в Лувър, но според мен по-спокойната и интимна атмосфера в музея Орсе дава възможност да се насладиш по-пълно на колекцията. Много са познатите и известни имена като Жан-Франсоа Миле,Едуар Мане, Пиер-Огюст Реноар, Едгар Дега, Клод Моне, Камий Писаро, Пол Гоген, Винсент Ван Гог, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Пол Сезан, Огюст Роден и др., чиито произведения са намерили място тук. Картините, допълнени с подробната информация, която предлага музея са интересна разходка в живота от сравнително близкото минало.