От времето, което бяхме планували за запознаване с Париж сме отделили един ден за посещение на двореца Версай. Смятаме, че сме тръгнали рано и ще изпреварим тълпата туристи, но когато слизаме на гарата разбираме, че много хора са също толкова нетърпеливи и любопитни.

Колкото и неща да бяхме видели преди това в посетените замъци по р. Лоара, не бяхме съвсем подготвени за разточителството, богатството, красотата и мащабите на това, с което ни предстоеше да се сблъскаме.

Парадоксално е, че изграждането на този дворец започва с идеята това да бъде ловния замък на Луи XIII, за да се превърне по-късно в символ на абсолютната монархическа власт на Франция.

В периода 1682-1789 г. Версай е бил столица на Френското кралство, бляскав и невероятно разточителен, но винаги готов за още нови пищни церемонии, ловни походи и задкулисни борби.

Някои от залите са като част от художествена галерия, изпълнени с произведения на изкуството, други са запазили характерните черти на спални или кабинети, но като цяло детайлите, с които се сблъскваме са многобройни и изискват цялото ни внимание.

Не е за вярване, че има период, в който дворецът е напуснат и дори започва да се разрушава, но през 1837 г. е реставриран от Louis Philippe и обявен за Музей на френската история.

Градините на Версай заслужават не по-малко внимание от останалата част на двореца. Макар че това вече ни е известно от посещението на предишните замъци, пространството, с което се сблъскваме тук, е несравнимо по големина.

Удоволствието ни е нарушено единствено от това, че фонтаните не работят. А те са многобройни, естествено добре премислени, и съм сигурна, че допринасят много към блясъка на дворцовата атмосфера.

Мислех, че един ден е достатъчен за подробно разглеждане на Версай, но вече знам, че не е така.