Спазвайки принципа да посещаваме най-известните места колкото се може най-рано, днес се отправяме към дворцoвия комплекс Belvedere.

Belvedere е строен между 1700 и 1725 год. за лятна резиденция на принц Евгений Савойски върху един хълм, от който се открива прекрасна гледка към Виена. Има две части – горен и долен дворец. Горният дворец е използван за представителни цели, а в долния са били покоите на принца. И двете части съдържат забележителни образци на изкуството от различни епохи.

Градините на двореца са не по малко впечатляващи и като дизайн и като пространство. Ние не успяхме да ги видим в цялата им красота, защото не бяха подредени изцяло. Това, което видяхме обаче дава добра представа за завършения им вид.

Този дворец също е пострадал много от бомбандировките през войната, но благодарение на оргиналните чертежи е възстановен в почти първоначалния му вид. Интересно е, че сградата му е била национализирана още през 1918 год. за да служи като галерия.

В неговата Мраморна Зала на 15 май 1955 г. е подписан договорът за независимостта на Австрия. Това е годината, в която всички войски на страните от антифашистката коалиция напускат страната и тя отново е независима суверенна държава.

След излизане от двореца се отправяме към отсрещния градски парк Stadtpark. Той е разделен на две части от река Виена.

Кафето в началото на парка е известно с това, че всяко лято оттук се разнасят непрекъснато звуците на валса.

Из целия парк могат да се видят паметници на известни австрийски писатели, художници, музиканти. Но най-голям интерес предизвиква позлатения паметник на Йохан Щраус.

Да се откъснем от зеленината и спокойствието на парка не е лесно, но нямаме време. Връщаме се, за да видим и известната испанска школа за яздене към иператорския дворец (Die Spanische Hofreitschule).

След като се полюбувахме на вечерна Виена, с неохота си казваме сбогом.