Много ни се искаше този ден да бъде слънчев, защото се отправяме към Hellbrunn – летния замък на архиепископ Markus Sittikus.

Построен 1612-1619 г. той е известен с градините си и най-вече с многобройните фонтани в тях. Те са доказателство за шегаджийския характер на Markus Sittikus и същевременно са безкрайно забавни и интересни, почти като играчки за възрастни.

Започваме с масата, на която по онова време всеки се е чувствал много високопоставен, ако е поканен на нея. До момента, в който от дупката на седалката му изведнъж е шурвал малък фонтан.

Продължаваме с много и най-разнообразни фонтани, всеки от които крие някаква изненада – приятна, както се опитва да ни убеди екскурзоводката. Но при този дъжд, който не спира да вали, това не звучи убедително.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Responsive WordPress Image Scroller Plugin

Остроумни и закачливи, тези фонтани ни дават и представа за живота по онова време, защото доста от тях са някакви сцени от всекидневието.

За съжаление в този дъжд няма как да се насладим на градините, затова бързаме да влезем в замъка. Той е малък, но показва всестранния интерес на създателя му (музика, природа и пр.).

След Hellbrunn се отправяме към Залцбургската катедрала (Dom zu Salzburg).
Въпреки че на нейното място е съществувала църква още през 8 век и е променяна и достроявана няколко пъти, се смята че Markus Sittikus има най-голям принос за построяването й в сегашния бароков вид. Всъщност, през 1598 г. след пожар, Wolf Dietrich von Raitenau събаря изцяло всичко и решава да оформи градския център. За съжаление той не успява да я довърши, но неговият наследник Markus Sittikus не спира, а наема известен италиански архитект Santino Solari и така неговото име остава в историята. Дори на най-известния негов портрет той държи в ръка картина на катедралата.

Тя пази много от историята на града – тук Моцарт е бил покръстен, а по-късно е свирил на един от органите.

За мен интересен факт беше, че всяка от камбаните на катедралата има собствено име, а една от тях е 2-рата по големина камбана в Австрия.

Отделихме време и за Franziskanerkirche, която освен че е една от най-старите тук, е и единствената в готически стил в стария бароков център на града. Тя е построена в такъв стил през 1866/67 г., но главният олтар е останал бароков.

Продължаваме към Erzabtei Sankt Peter – най-старият бенедиктински манастир в Австрия.
Вътрешността е в разкошен „рококо“ стил. На колекцията от картини на църковна тематика може да завиди всяка картинна галерия. Тук се намира най-старата австрийска библиотека пазеща не само важни бенедиктински документи, но и много голям музикален архив.

Всяка година в навечерието на деня на смъртта на Моцарт тук се изпълнява неговия „Реквием“.

Гробището към манастира се описва като едно от най-старите и красиви в Европа. Гледайки изсечените в скалата килии на монаси, наистина усещаш стария дух на града.

Завършваме деня с концерт от творби на Моцарт – какво по-естествено в неговия град.