Напускаме Берлин с приятни спомени, но нетърпеливи да видим Дрезден. Пътуването с влака е удобно и евтино и най-вече ни оставя време да се любуваме на пейзажа, без обичайните притеснения, които съпътстват пътуване с кола по непознат път. И след около три часа пред нас в далечината изниква познатата от много фотографии корона на Zwinger.

Денят ни е почти преполовен, затова веднага започваме разглеждането на града с най-известната барокова сграда – Zwinger. Това е всъщност комплекс от няколко сгради, в които са разположение различни музеи. За тяхното разглеждане сме си запазили следващите дни. Сградите описват едно приятно открито пространство, в средата с четири фонтана, което е било място на непрекъснати градински увеселения.

Изкачваме се на терасата, за да обхванем колкото се може вече от това пространство. Отвсякъде сме заобиколени с богато декорирани елементи и митични фигури. Най-много са те около един страничен фонтан – мястото е известно като Nymphenbad.

Zwinger означава пространството между вътрешната и външната крепостна стена, което Август Силни решава да използва за нещо подобно на френския Версай. Строежът на Zwinger започва през 1710 г. и последователно са добавяни различни части. Последната сграда Glockenspiel Pavilion с камбаните от майсенски порцелан е завършена през 1936 г, но е разрушена при бомбандировката през 1945 г. и едва през 1995 г. е възстановена напълно. Така че ние успяхме да се насладим на нежния звук на порцелановите камбани.

Продължаваме към Theaterplatz – бароков площад, който е oформен от сградите на Zwinger, католическата църква Hofkirche, кралския дворец (Residenzschloss) и операта Sеmperoper.

В центъра на площада е паметника на крал Johann – владетел, който е бил голям почитател на науката и особено на литературата (запазен е негов превод на Дантевия „Ад“).

Цялостното оформление на площада е дело на архитекта Gottfried Sеmper, чието име носи операта. Куполът й е увенчан с малко необичайна квадрига – не стандартната с четири коня, а такава с четири пантери.

Неин първи музикален директор е бил Richard Wagner. Щастлива мога да кажа, че оформлението отвътре е не по-малко красиво, защото ние успяхме да я посетим още първата вечер. Чудесно е, че всичко е възстановено, защото и тази сграда е била унищожена в края на Втората Световна Война.

В Берлин бях впечатлена от порцелановия кабинет, но владетелите на Дрезден също са били огромни почитатели на финия материал.

Тази тяхна страст е уважена чрез създаването на процесията на принцовете (Fürstenzug): на стена дълга 102 м са пресъздадени образите на всички саксонски владетели в периода XII-XX век., чрез порцеланови плочки. Оригиналът, който е създаден през 1872 г. не е бил от порцелан, но през 1907 г. са използвани 25,000 плочки, което го прави най-голямата порцеланова мозайка в света и е невероятно, че при бомбардировката тази стена почти не е пострадала.

Продължаваме към Brühlsche Terrasse – едно от любимите места, както на жителите на града, така и на туристите. Освен, че самата тераса е оформена в познатия ни вече разточителен бароков стил, oттук има прекрасен поглед към източната част на града Neustadt, а също и към р. Елба, която допринася не малко за красотата на Дрезден.

Спускаме се по стълбите към Münzgasse, за да си изберем някое приятно място за вечеря. На тази уличка изборът на такива места е богат.

В далечината се вижда още един от символите на града – протестантската църква Св. Богородица (Frauenkirche), с един от най-големите куполи в Европа. Тя също е била почти напълно разрушена и е възстановена едва след обединението на двете Германии.