Генуа (итал. Genova) е най-големият град, който бяхме избрали за разглеждане през тази ваканция. За съжаления първоначалните два дни, които му бяхме отделили, неусетно се свиха до една вечер и един ден, поради приятните часове, които имахме в предишните обекти.

Градът е създаден през 4 век пр.н.е от лигурийски племена, всяко от които водело свой независим живот и се събирали, само когато е бил необходим военен отпор срещу неприятел. Един такъв отпор през 205 год. пр.н.е срещу брата на Ханибал се оказва безуспешен и градът е тотално разрушен. Две години по-късно римляните изпращат няколко хиляди селяни, за да заселят и развият мястото, защото разбират стратегическото му значение. От този момент нататък Генуа започва да се развива възходящо. Превръща се във важен морски град, който успява да се защитава срещу многобройните набези от различни неприятели. През 1155 г. е построена стабилна крепостна стена, за да се отблъсне нападението на император Фредерико Барбароса. През 16 век градът е един от най-богатите и заема пари на всички европейски монарси. От този период са останали стабилни и интересни сгради, собственост на богатите жители на града, големи площади и добра градска планировка. Това обаче е характерно само за старата Генуа.

През вековете, в които се е развивал успешно, градът е ставал притегателен център за все повече жители. Релефът обаче е такъв, че не позволява развитие на ширина. В резултат видяхме един град, на който сградите сякаш са кацнали една върху друга.

Започваме опознаването на Генуа с разходка по улица “Балби” (итал. Via Balbi). Интересни сгради по улицата са на Университета на Генуа и Кралският дворец (итал. Palazzo Reale). Отделихме повече внимание на сградата на университета, т.к. за двореца сме планирали посещение утре. Тя въпреки сравнително късния час беше отворена и ние се възпозвахме, за да я разгледаме.

Минаваме покрай базиликата “Сантисима Анунциата дел Вастато” на Пиаца делла Нунциата (итал. Piazza della Nunziata), за да достигнем до най-известната улица “Гарибалди” (итал. Via Garibaldi), позната още като улицата на дворците. Това са сгради, построени след 1536 год., периода в който по нареждане на Андреа Дория градът е обновен и разширен.

Много от тях, като Белият Дворец (итал. Pallazo Bianco), Червеният Дворец (итал. Palazzo Rosso), Дворецът Турси (итал. Palazzo Tursi) са защитени от Юнеско заради богатата си архитектура, които днес се използват за картинни галерии, за излагане на интересни вещи, принадлежали на забележителни личности, живяли в някакъв перод от време в града (като Христофор Колумб, Паганини и др.). Някои от сградите на тази улица днес се използват за средища на известни финансови институции като Дойче банк.

Всички са толкова огромни, че фотоапаратът трудно ги обхваща целите.

В Генуа са останали 120 от общо 150 дворци, като 42 от тях са под закрилата на Юнеско. Не зная дали всички са достъпни за посещение, но дори само фасадите говорят достатъчно за богатството и силата на този морски град.

Още тази вечер, достигайки най-известния площад “Ферари” (итал. Piazza De Ferrari) успяхме да почувстваме лично мощта на стария град.

Обичано място за ралични културни събития на открито, площадът се оформя от сградитe на:

• Операта (итал. Teаtro Carlo Felice), която е построена през 1828 год. и винаги е играла съществена роля в музикалния живот на града. Засегната е сериозно при бомбандировките през Втората Световна Война, и след няколко различни предложения за реконструкция е отворена в сегашния си вид през 1991 год.
• Двореца на дожите (итал. Palazzo Ducale), чиято сграда е от 13 век и в момента се използва за изложби и културни събития, претъпяла няколко реконструкции
• Сградата на регионалното правителство (итал. Palazzo della Regione)
• Сградата на художествената академия (итал. Accademia Ligustica di Belle Arti), която е и музей на изобразителното изкуство с голяма експозиция на италиански автори. Построена е през 1751 год и
• Най-запомнящата се – сградата на стоковата борса (итал. Pallazo della Nuova Borsa) – сравнително нова, построена през 1912 год., с многобройни орнаменти, целящи да покажат финансовата сила на Генуа, през период когато това е била първата Италианска стокова борса. Всички сгради се обединяват около фонтана, създаден през 1936 год.

Продължаваме вечерната разходка, за да достигнем един от запазените старинни входове на града – Порта Сопрана (итал. Porta Soprana). Това е главния врата, която е построена през 9 век и усъвършенствана през 1150 год., когато е построена новата крепостна стена. В последните години се изпозва за затвор.

Въпреки че нощта започваше да се спуска и други сгради попадаха в полезрението ни. Макар и не толкова известни, те ясно говореха за ролята, която е играл градът през вековете.



Приятаната вечерна разходка завърши в един ресторант, защото продължаваме опознаването на района и от друга, не по-малко приятна гледна точка – храната.

Когато имаш на разположение само един ден е естествено да се съсредоточиш върху най-известните обекти за един град. Това правим и ние през този ден.

Всеки град има място за обзорен поглед и за нас днешния първи обект е такъв. С асансьор достигаме до замъчето Белведере (итал. Belvedere Castelleto), за да видим залива и частта от града, която е разположена около пристанището. Кастелото е квартал на Генуа, който е построен на един от хълмовете и до 17 век е бил извън крепостните стени, т.е. не е бил част от града. Днес освен сградите, които виждаме в краката си има и много такива, които се разполагат над хълма – доказателство за вертикалното развитие на града.

Важен момент в по-новата история на Генуа е присъединяването й към обединена Италия. Бързайки към катедралата, ние минаваме покрай два паметника, които отадват почит на две личности, свързани с този момент – Виктор Емануил II (итал. Vittorio Emanuele II) – първи крал на Обединена Италия и Джузепе Мацини (итал. Giuseppe Mazzini) – политик и активист на обединението, който е роден тук.

Катедралата на Генуа Сан Лоренцо (итал. Cattedrale di San Lorenzo) е католическа катедрала и седалище на архиепископа на Генуа. Тя е строена и развивана през периода 12-14 век с типична готическа фасада.

На това място е имало църква още през 5-6 век, останки от която са запазени и досега. Катедралата е избягнала разрушение през Втората Световна Война поради грешка на британската авиация. Усърдните католици обаче вярват в божията закрила. Отделяме нужното време за богатата й вътрешност.

Католическата вяра тук, както и в повечето италиански градове винаги е била силна и затова не липсват църкви. Ние разгледахме по-внимателно базиликата “Сантисима Анунциата дел Вастато” (итал. Basilica della Santissima Annunziata del Vastato), която e с типична барокова вътрешност и е една от най-богато украсените в града. Построяването й е започнато от франсискански монаси през 1520 год., на място на предишна малка църква. Украсяването и е прекъснато, за да продължи в бароков стил през 17 век.

Отправяме се към кралския дворец (итал. Palazzo Reale). Построена през 1618-1620 год. за сем. Балби, през 1823 год. тя е продадена на Савойския крал и става негова официална резиденция. Тук ни очакват добре поддържани стаи с оригиналини мебели, картини на известни художници, огледална зала, която е по-малка по размер от тази във Версай, но не по-малко красива, и приятна градина.

В далечни времена сградата на двореца е била една от най-високите сгради, но сега успяваме да видим само малка част от града. Това не ни притеснява много, защото следващия ни обект е една от новите туристически атракции – Бигото (итал. Il Bigo). Това е въртящ се панорамен асансьор, който се намира на старото пристанище. Ако сутринта гледахме отвисоко от града към пристанището, сега оттук успяваме да вдим 360 градусова панорама на всичко. Някои структури се виждаха ясно – като аквариума, който ни привличаше, но изисква твърде много време, което за съжаление нямаме, известната стъклена сфера, създадена през 2001 год. за cрещата на върха на Г8, един от многото дворци – двореца Компере (итал. Palazzo San Georgio), който е бил седалище на една от първите банки в града, а други се губеха във вертикалното стълпотворение, което се появяваше при въртенето пред очите ни.

Много неща останаха невидяни от нас. Генуа според мен не е толкова популярна туристическа дестинация, може би защото е по-известна като развит индустриален и пристанищен град. За съжаление имаше места, които изглеждаха много запуснати. Явно най-добрия и богат период за града е отминал, но въпреки това ние се наслаждавахме на цялото време, прекарано там.