Върхове и облаци, облаци и върхове.

Познати ме попитаха – ако трябва да прекараш само един ден в този парк, какво би избрала от цялото това многообразие. Отговорът е – Trail Ridge Road. Налага се да пътуваш дълго с кола, но дава един наистина хубав обзор на планината. Изкачваш се толкова високо, че нищо не ти пречи да се любуваш на великолепната природа.

Днешният ден е отделен точно за това пътуване. Но той започва с неприятна изненада – едната гума на колата изглежда спукана. Кратко забавяне, снимки на Estes Park и от другия край на града и отново сме на път.

Движим се бавно, не само защото се изкачваме все по-високо, но и защото сме в колоната от коли, а освен това постоянно отминаваме колоездачи. И като допълнение – местата, от които се откриват великолепни панорамни гледки са много и ние не ги пропускаме – не можем да спрем да се любуваме на красотата на планината.

От завоя Many Parks Curve гледката е най-вече към долината и ни дава добра представа, къде бяхме предишните дни.

Пътят опасва планината и постепенно зелените поляни се сменят със снежни, а ние постоянно дообличаме нещо. На места дори снегът около пътя е толкова много, че прилича на стена.

От Forest Canyon Overlook и Gore Range можем отново да се уверим в огромните мащаби и величието на Скалисите планини, докато от Tundra Communities Trail добиваме представа за високопланинската растителност – тундрата.

В края на тази не много дълга пътека има добро обзорно място с плоча в памет на Roger Wolcott Toll – управител на Rocky Mountain NP, както и на още два други национални парка.

На връщане разглеждаме и едни скални образувания наподобяващи гъби – Mushroom Rocks, образувани от вулканичната лава и водата.

Кулминацията на пътя Trail Ridge Road е алпийският център за посетители (Alpine Visitor Center), намиращ се малко след като се премине точката с най-голяма надморска височина. За разлика от останалите посетителски центрове тук има и доста голям магазин за сувенири и подаръци, който туристите не пропускат да посетят.

До сградата на центъра все още стои огромна купчина сняг натрупана от снегопочистващите машини, която много от хората използват като място да „увековечат“ факта, че са били тук, и изписват имената си върху снежната стена.

От паркинга не много дълга пътека (Alpine Ridge Trail) води до върха с височина 3,659 м (12,005 ft). Тук естествено правим много снимки, за да съхраним красотата и величието, до които се докосваме.

На фона на внушителните върхове, дребните цветчета изглеждат още по-нежни и беззащитни.

Преминали най-високата точка, се спускаме към езерото Грант (англ. Grand Lake).

Ваканцията ни е почти към края си, а още не сме видели лос. Не губим надежда, затова и пътувайки през долината Big Meadow се оглеждаме във всички посоки. Тъкмо с надежда си мислех, че тази приятна зелена долина е истински рай за всякакви пасящи същества, и зърнахме първия лос – млад мъжки екземпляр.

Не беше достатъчно стар, за да има огромни рога, но достатъчно хубав екземпляр. И за да е удоволствието ни пълно, няколко мили след това съзиряхме и женски екземпляр с малкото си.

Кратко спиране до близкото езеро Grand Lake и успокоени и притихнали като него, поемаме обратно по Trail Ridge Road. Малко е досадно, защото трябва отново да изминем целия маршрут.

Облаците се събират и се вижда, че някъде в далечината вали, но ние доволно коментираме, че пак имахме късмет с времето.

Но този ден беше наистина наситен с много приятни моменти. Почти под върха виждаме огромен елен, малко по-късно и мечтания още от началото дебелорог овен (bighorn ram).

А когато в края на пътуването, малко преди да влезем в града, видяхме поредния елен дори се колебаехме дали трябва да спираме за снимки. Но той беше толкова близо и сякаш ни позираше, така че не го отминахме.

Сега вече посядането за бира и размяна на впечатления на масичка покрай реката в града звучи като най-желаното нещо.