Удовлетворени и окуражени от вчерашното изкачване до двата водопада, основно този ден сме отделили за изкачване до Горния водопад Йосемити (англ. Upper Yosemite Fallс). Обяснимo е желанието ни, защото водопадите Йосемити взети заедно са втория по височина водопад в света, а и най-голямата атракция в този парк. И ако Долния водопад Йосемити (англ. Lower Yosemite Falls) е достъпен за всеки посетител, защото е разположен в самата долина, това не се отнася за Горния.

Преди да започнем изкачването, отделяме няколко минути за долината, реката и отражението на водопадите в нея. Люлеещият се мост (англ. Swinging Bridge) е едно от най-добрите места за тази цел.

Нуждаехме се от такива привлекателени снимки на водопада, защото пътеката към него е на огрения от слънцето склон, по-стръмна от вчерашната, по-камениста и прашна. Трябва да преодолеем изкачване повече от 910 м (3000 ft). За наша беда, пътеката се вие така, че почти през цялото време водопадът не се вижда т.е. донякъде ти липсва вдъхновение.

Добре, че на всеки завой долината се открива пред очите ни и при тези гледки ние осезателно усещаме, че се изкачваме. Грохотът на падащата вода, започна да се чува доста преди да видим водопада. Отначало се надявахме, че той ще се покаже всеки момент, но мина известно време преди това да се случи. Когато го видяхме – огромен, гърмящ и разпенен над нас, разбрахме че въздишките и трудностите по пътя са си стрували.

Това беше пътека, за която не мога да кажа дали изкачването или слизането бяха по-трудни. При слизането камъни и песъчинки се ронеха под краката ни, а слънцето така силно напече, че да се подложим на пръските на Долния водопад Йосемити стана мечтана цел. И когато вече отидохме близо до него, това беше единствения път, когато аз не бях недоволна, затова, че пръските проникват навсякъде (дори и в камерата ми).

Употребихме останалата част от деня да видим някои от нещата, които видяхме първия ден, но огрени от слънчевата светлина и носещи лятно настроение.

Постепенно спирахме на Tunnel View, Washburn Point, Glacier Point и сега вече с очите на очевидци гледахме различните забележителности и разговаряхме за тях.

Снимахме Half Dome от всевъзможни положения и ъгли, сякаш да компенсираме, че не го изкачихме лично.

И накрая успяхме да се доберем до място на паркинга на водопада Брайдалвейл (англ. Bridalveil Falls, височина 188 м) – водопада, който трябваше да видим първия ден. Окъпахме се и в неговите пръски и се порадвахме на двойната му дъга. Неговото местоположение и пътеката до него са такива, че може би няма посетител на парка, който да не му се е любувал.

Отделихме най-сетне внимание от ниското и на другата внушителна скала El Capitan – любимо място за катерачи от всякакви категории.

И макар че някои от заплануваните неща не бяха посетени (често се случва и ни дава основание да си кажем, че пак ще се върнем), си тръгнахме отпочинали и доволни.