Още със събуждането доволни установяваме, че няма и след от вчерашното лошо време. Денят започва обещаващо и още докато пътуваме се наслаждаваме на пълноводната река и свежите цветове, с които ни посреща долината.

В днешния ден ще се опитаме да наваксаме и с туризма и със снимките, така че се отправяме към водопадите Върнал (англ. Vernal) и Невада (англ. Nevada). Те се намират на реката Merced River и са едни от най-посещаваните тук, защото са в началото на Мъгливата пътека (англ. Mist Trail). Тази пътека се използва, за да се изкачи невъзможната за изкачване в моите очи скала Half Dome.

Оказа се, че не само водопадите са много посещавани, но и самия парк явно е любимо място на много хора по това време на годината. Тук сме в средата на работната седмица, пристигаме сравнително рано, но паркинзите вече са доста пълни. За да не рискуваме да останем без място, паркираме колите на първите свободни места и се отправяме към безплатния бус, който пътува из долината.

Още в началото на пътеката виждаме първата цел – водопадът Върнал (височина 97 м). Сравнен с други налични тук водопади, той не е много висок, но по това време на годината е много пълноводен. Неговите обилни пръски, които са по скоро дъжд, са дали името на пътеката, по която вървим. Последните метри преди да се изкачи човек на върха му са стръмни, с мокри стъпала и не оставят сухо място по изкачващия. Но пък заради тази водна мъгла винаги в слънчев ден си възнаграден с прекрасна дъга, понякога дори двойна. Затова и каменната площадка на върха на водопада се ползва едновременно за сушилня, място за отдих и похапване (за радост на катериците и сините врани) и много снимки.

За доста хора това е крайната цел, но подсушени и ентусиазирани, ние продължаваме към водопада Невада (англ. Nevada Falls) – височина 181 м. Минаваме покрай най-примамливата част между двата водопада – Emerald Pool. Той изглежда измамливо по-спокоен от водопадите, между които е разположен, но попадналите в него листа и кори от дърветата се въртяха непрестанно, без надежда да се измъкнат от създалия се въртоп.

От западната страна на водопада се намира гранитната скала Liberty Cap. Отначало се заблуждавах, че това е самият Half Dome и си мислех, че поне ще видим страховитите кабели, по които се изкачват. С неудоволствие осъзнах грешката си, когато се изкачихме на върха на водопада.

Пътеката си в последната част е доста стръмна и камениста, но водната мъгла е по-малко в сравнение с първия водопад. Затова пък грохотът от падащата вода е много по-страховит. Цялата тази изсипваща се от високо бяла маса в един момент ми заприлича на огромна лавина. Изкачването на върха на водопада, когато цялата тази маса и грохот са в краката ти, определено носи удовлетвореност. След кратък отдих за обяд и разхлаждане на сгорещените крака в студената река (този път само в компанията на враните) тръгваме обратно.

Иска ни се да наваксаме пропуснатото от вчера. Затова се отправяме към Огледалното езеро (англ. Mirror Lake). Идеята ни е да видим отраженията на Half Dome в езерото, след като не успяхме да го видим съвсем отблизо. За съжаление се наложи да чакаме дълго автобуса и след това в бързането си тръгнахме по неправилната част на пътеката. Отраженията бяха хубави, но не цялостни. Връщайки се в долината успяхме да го снимаме, окъпан в светлината на залеза – малка компенсация за пропуснатото преди това.