След толкова много впечатления от предишния ден, определено имаме нужда от по-спокойна програма и затова този ден е посветен на малко повече туризъм.

Пътеката DeLacy Trail (около 6 мили в двете посоки) ще ни отведе до брега на езерото Шошони (англ. Shoshone).

В парковете Йелоустоун и Гранд Тетон има много езера и в тях риболова е разрешен, поради което те са рай за рибарите. По пътя към езерото дори срещнахме двойка рибари, които вече се връщаха от него. Бяха доволни и с добър улов (според техните думи).

След вчерашния ден, в който се сблъскахме с много хора покрай гейзерите, днешния минава по-спокойно. Виждаме и една друга страна от парка: девствената природа и невероятното спокойствие, заради което бихме се върнали и друг път, за да му се насладим.

След приятно прекараната първа половина на деня се отправяме към гейзеровият басейн West Thumb Geyser Basin.

Той се намира до най-голямото езеро на парка, носещо името на парка – Йелоустоун (англ. Yellowstone Lake), а някои от неговите гейзери са в самото езеро. Точно такъв тип гейзери не бяхме виждали въпреки огромното разнообразие от предишните дни.

За съжаление тук видяхме една обезумяла от страх сърна, която беше загубила малкото си преди около 30 мин. Търсейки го, въобще не усети как се озова около горещите извори, заобиколена от хора. Колкото и да са внимателни хората, понякога дори и в този добре охраняван парк, се стига до конфликти с природата.

Снимките от този басейн не са многобройни, но след изобилието от гейзери от предишните дни е разбираемо.

Тук за мен по-впечатляващо беше самото езеро Йелоустоун. Знаех, че е голямо и пак бях изненадана от размерите му.

Този ден в плана ни беше да отидем и до Lone Star Geyser, но заваля дъжд и промени намеренията ни.

Макар и лято, тук над 2000 м надморска височина, времето може да бъде много променливо. Разбрахме го, когато събуждайки се на следващата сутрин, видяхме че дъждът е примесен със сняг.

Ако имахме повече време, може би щяхме да обърнем повече внимание и на растителния свят тук. Гледайки снимките след като приключи ваканция, усетих, че цветята много рядко са успели да завладеят вниманието ни.

Дали съществува ваканция, при която да може да се обърне достатъчно внимание на всичко, което заслужава?