Започваме деня с маршрута Градината на дявола (англ. Devils Garden Trail). Той е дълъг, средно труден маршрут, но дава възможност да се видят много от известните арки: арката-тунел (англ. Tunnel Arch), “Иглолистно дърво” (англ. Pine Tree Arch), “Пейзаж” (англ. Landscape Arch), “Разделената” арка (англ. Partition Arch), “Навахо” (англ. Navajo Arch), Двойното “О” (англ. Double “O” Arch).

Една приятелка ме попита, дали не ми се е видяло еднообразно. В крайна сметка гледаш само арки. Истината е, че така написано е много по-скучно, отколкото ако се види в действителност. Всяко място си има своето специфично очарование.

И така остава ни да достигнем до символа – Деликатната арка (англ. Delicate Arch). Преди това се отбиваме за бързо и до две други арки – Пясъчна дюна (англ. Sand Dune Arch) и “Счупената” арка (англ. Broken Arch). Пътеките до тях са доста къси и така си оставяме достатъчно време за последния но най-известен обект в този парк.

Пътеката, която води до тази арка е стръмна, не много кратка и като допълнение, през цялото време върви по слънчев склон, където почти липсват дървета, т.е. източници на сянка. В един момент, когато уморени ни привлече една сянка, се оказа, че вече е заета от един кротал.

Когато почти си решил, че никога няма да достигнеш и да я видиш тази арка, тя изведнъж се очертава пред очите ти след един завой.

Усещането отгоре е много странно – като в храм. Хората седяха притихнали, зашеметени от размерите на арката и същевременно доволни, че са тук. Не можехме да не си направим снимка за спомен със символа на парка (две точки в подножието на арката).

Постояхме и ние впечатлени от природата и нейните творения, след което поехме надолу, напускайки едно място, което е интересно не само за фотография. Хубав край за тази ваканция.