Днешният ден е отделен за Мъгливия водопад (англ. Mist Falls). Бяхме проучили, че мястото за паркиране е в края на пътя, който следва каньона и се отправяме без други отклонения натам, защото вчера видяхме, че се налага да пътуваме доста.

Този водопад не е толкова голям, както водопадите в Yosemite, но заслужава усилието да се изминат малко повече от 9 мили в двете посоки, за да се види.

Знаехме от прочетеното, че пътеката не е лесна и имахме леки притеснения дали е подходяща за 2-ри ден, но на паркинга видяхме хора на различна възраст и се успокоихме. Първоначално тя не е стръмна и единственото неприятно нещо е откритото пространство, което може да бъде неприятно ако е горещо. Но ние предвидливо сме тръгнали сутринта и затова се чувстваме като в парк. Така изглежда се чувстваха и сърните, които видяхме тук в ниското на връщане.

Постепенно пътеката става по-стръмна, но почти през цялото време върви през иглолистна гора и покрай реката, което я прави много приятна.

Каскадите, покрай които минаваме, не са големи, но са доста пълноводни и мамещи. Едно от предупрежденията, които постоянно ни следват, е да не се влиза във водата. Когато гледахме силата, с която се разбива водата в реката, разбрахме основанието за тези притеснения.

Малко преди да се достигне водопада има една скална площадка, от която се открива панорамна гледка на околните планини, чиито върхове все още са покрити със сняг. Този постоянно топящ се сняг, заради който всеки ден реката ни се струваше все по-пълноводна. След тази площадка и последно усилие по ерозиралите каменни стъпала достигаме целта.

Снимки, почивка с похапване (за този чакан момент пъшкахме под тежестта на раниците досега) и поемаме надолу.

Надолу се движим доста по-бързо, но не пропускаме малката дъга, която се е оформила над реката. След това бързане една по-дълга почивка, покрай реката изглежда желателна. Избираме едно малко спокойно поточе и неколко чифта уморени крака се потапят. Не можахме да устоим на примамващата прохлада.

Пристигаме на паркинга уморени, но доволни.