Събуждаме се в хотела във Фресно с леко притеснение за това как ще протече ваканцията, защото пътуването със самолет до Сан Франсиско не беше съвсем по разписание. Нямаме никава представа за околността, защото предишната вечер пристигнахме по тъмно. Но слънчевото време, с което ни посреща утрото, носи обещание за приятно прекарване.

Фресно, където сме отседнали, е на сравнително удобно място за посещение на парка “Каньонът на царете” (англ. Kings Canyon NP), но пътуването по живописния и стръмен път (изкачваме се на близо 2,000 м надморска височина) отнема поне час и половина.

Още на входа на парка се сблъскваме с първите гиганти – няколко секвои и дънери, стратегически посрещащи новите посетители. Двете сърни, които виждаме, сякаш са по поръчка за сравнение със секвоята.

Днешните обекти не изискват много ходене (имаме нужда от време да се ориентираме и настроим). Отправяме се към секвоята “Генерал Грант” (англ. General Grant Tree) и горичката около нея. Въпреки че е в началото на деня, паркингът е вече почти пълен. Всеки парк си има места, които са едва ли не задължителни за посещение, достъпни са за абсолютно всички и първият ни обект е точно такъв.

Секвоята, към която сме се насочили, е наречена така в чест на 18-тия американски президент ген. Юлисис Грант (англ. Ulysses S. Grant) и е второто по големина дърво в света. Горичката около него изобилства с не по-малко внушителни и красиви дървета, както и с огромни паднали такива, които поразяват въображението и ни задълбочават във философски разговори за живота, неговата продължителност и ценност. За съжаление наоколо е пренаселено със снимащи се, подскачащи и викащи туристи, с които се оказва, че не съм свикнала, въпреки не малкото вече пътувания зад гърба ни.

Ние продължаваме по една не толкова известна и посещавана пътека – North Grove Loop, която е в съседство, и почти необезпокоявани потъваме във вълшебството на гората. Всяко дърво си има собствен облик, а огромните основи приличат на слонски стъпала, здраво стъпили на земята. Много от стволовете носят белези на пожари, които в случая са едно необходимо зло. Рзбира се, че има дървета, които загиват в резутат на пожарите, но те същевременно дават възможност да се освободи място за израстване на нови гиганти.

Отбелязваме, че при тези размери на нещата се очартава един голям проблем – как да се правят снимки, че наистина да се покаже величието на тези създания. Явно заедно със снимките ще е необходимо и въображение.

След разходката между огромните секвои се отправяме към водопада “Гризли” (англ. Grizzly Falls), защото сме прочели, че там има добро място за пикник (в повечето паркове е желателно да се храним на указаните за това места, най-вече заради животните).

Водопадът е разположен на дъното на Каньонът на царете. Пътят до там се спуска стремително надолудоста живописен – с много завои и места за панорамни гледки. Но това си има и отрицателните страни – пътуването е доста бавно.

Каньонът се оформя от Реката на царете (англ. Kings River) и нейния южен ръкав. По това време на годината тя е пълноводна, бучаща и страховита и ние й се наслаждаваме от колите докато пътят върви покрай нея.

Описанието на водопада беше по-различно от това, което ние видяхме. Ние очаквахме сравнително не голям водопад, но може би заради това, че нямахме добра представа за тукашните мащаби, а и беше пролет, той водопадът беше в пълната си сила и в доста голям диаметър наоколо се носеха водни пръски.

Това породи втори проблем, с който продължихме да се сблъскваме и следващите дни – как да снимаме водопадите при тази разстилаща се и проникваща навсякъде водна мъгла.

Този ден пропътувахме почти до края на каньона, където има още един водопад – Roaring River Falls, разположен на реката със същото име и намиращ се на много кратко разстояние от паркинга.

Не само водопадите са най-пълноводни и приятни по това време на годината, но поляните наоколо са пълни с цветя – още едно допълнително удоволствие от това да посетиш парка през пролетта.

Не остана време да видим една друга известна секвоя – Boole Tree, защото се оказа че пътеката до нея е по-дълга от предвиденото, а и ние за съжаление пътувахме дълго до хотела ни във Фресно, но и така приключихме 1-вия ден доволни.