След вчерашния ден, който прекарахме повече в колата, днес отново сме “up and running”. За добро утро срещаме едно стадо сърни и въпреки, че това вече не ни изненадва, ни създава добро настроение.

За кратко се колебаем накъде да продължим и избираме Fern Falls. Пътеката към водопада върви успоредно на рекичката Thompson и минава покрай бързеите наречени The Pool. Водопадът не е голям, но пръските му са приятни в очертаващия се горещ днешен ден.

Бързаме да се върнем до моста, където пътеката се разделя, за да продължим към следващата ни цел – Cub Lake.

За съжаление пътеката, по която трябва да продължим, се промъква през изгоряла гора. Няма нищо по-тягостно от овъглени дървета в планината, а тук те ни заобикалят. Слънцето също грее силно и за да се отвлечем от тези малки неудобства, насочваме вниманието си към близката рекичка, цветята и доверчивите катерички.

Въпреки всички животни, които видяхме, катеричките бяха атракция номер 1, с постоянно молещите сe за храна очи и с това, че не се колебаеха да си я взимат направо от ръцете ни.

Когато обаче пред очите ни се откри езерото, покрито с водни лилии, сред които забелязваме лос, настроението ни моментално се подобри.

За връщане избираме малко по-дълга пътека, но с повече сянка и доста по-приятна за вървене. Толкова сме загрели, че мисълта, че ни очаква само още едно езеро ни успокоява. Освен това не сме се отказали от мечтите си да видим бобър или мечка.

Завършваме последния си ден тук с езерото, с което трябваше да започнем първия ден, но го пропуснахме – Bear Lake. Нямаше как тук да видим мечка, въпреки името му, защото то се намира в ниското и по-скоро напомня езеро в градски парк, отколкото в една от най-високите планински вериги. Само ни показа, че паркът-планина е толкова голям и разнообразен, че всеки може да си избере да види нещо, което да го направи доволен.