Отбиваме се във центъра за посетители за информация за очакваното време. Не научаваме кой знае какво. В планината през лятото никой не знае точно кога и къде ще завали. Решаваш на собствен риск къде и колко ще ходиш.

Затова и днешния (а и в следващите дни) маршрут е на части, така че да решаваме в движение дали ще продължаваме или не.

Избрали сме най-близкото и лесно място – Bear Lake. Неделя е и трафикът от хора е такъв, че се чувствам по-скоро като на Michigan Avenue, отколкото в планината. Знак отдалече ни предупреждава, че паркинга към езерото е пълен и трябва да ползваме осигурения в парка безплатен автобус.

Оставяме колата, вземаме автобуса и въодушевени поемаме по пътеката, за да установим след около 20 мин., че вместо към Bear Lake, сме тръгнали направо към втората част от маршрута – Nymph Lake. Пътеката, по която вървим е като в градски парк – не много стръмна, широка и само гледките наоколо ни подсещат, че сме в планината, затова и не усещаме как пристигаме до езерото.

Кратък отдих, снимки за спомен, и продължаваме към Dream Lake и Emerald Lake. Пътеката става малко по-тясна, снегът е съвсем близо, но маршрутът е съвсем подходящ за първи ден – не много натоварващ и даващ възможност за разговори. А те започват да се въртят около темата за животните – кой какво иска да види, дали местността е подходяща и т.н.

И така неусетно достигаме до езерата. Водата е кристално чиста и те мами да се потопиш (за съжаление е ужасно студена). Снимаме отсрещните върхове много пъти, и съзираме почти под върха катерещи се хора. Отбелязваме, че ние няма как да стигнем до там, но и оттук гледките си заслужават.

Слънцето разсейва опасенията ни за дъжд, затова бързаме да се спуснем надолу и да поемем към следващия обект – водопада Alberta. Да вървиш надолу освен че е по-приятно, се оказва и по-интересно, защото оттатък рекичката, която върви покрай пътя забелязваме първото си животно – една прекрасна млада кошута, пасяща съвсем спокойно.

Alberta Falls не са впечатляващи като водопади, но пък гледката към далечните планини е много интересна. Бих добавила – като за първи ден, защото в следващите дни виждаме доста по-запомнящи се гледки.

Но затова пък, когато на връщане, вече в колата, отпуснали се доволно и споделящи впечатленията от този ден, видяхме и елени, и аз изхвръкнах по чорапи от колата, за да не ги изпуснем, просто обявихме този ден за идеален.

По-късно долината ни посрещна със стадо сърни, но бяха толкова далеч, че единодушно решихме да не им обръщаме внимание.