Долината на монументите (англ. Monument Valley) е област, която се намира на територията на индианското племе Навахо и достъпа до него се контролира изцяло от племето. Според една популярна реклама, това е “мястото, където Земята среща Небето”. Тук посетителят вижда гигантски образувания, които ерозията е оформяла милиони години. Аз оприличих това, което видяхме тук, с нещата, с които се сблъскахме преди няколко години в националния пак Арките в Юта (англ. Arches National Park), но дори в по-голям размер.

Долината е почти неизвестна на широката публика до 30-те години на 20-и век, когато режисьорът Джон Форд започва да снима там каубойски филми с Джон Уейн. Голяма реклама получава и след филма с Том Хенкс – Форест Гъмп (англ. Forrest Gump). Преди да направим позволената за частни превозни средства обиколка на някои от известните образования, ние спираме за кратко на миля 13 от път AZ-163 известо като “Мястото на Форест Гъмп” – точката, където Форест Гъмп решава, че вече не му се бяга. От тази точка гледката е много интересна – пътят сякаш се врязва в известните образувания “Дилижансът”, “Кралят на неговия трон” и “Гробницата на Бринхам”.

След като изчакваме всички “бегачи”, вживяващи се в ролята на героя от филма, да се отстранят от сцената, запечатваме мястото и се отправяме към обиколката.

Навсякъде около нас преобладава червеникаво-кафявият цвят. Дори големият посетителски център и единственият хотел не нарушават, а хармонично се вписват в околността. Земята наоколо прилича на стопаните си – сурова и в същото време красива и завладяваща.

Тук могат да се видят скали в три различни стадия на ерозията – Меса (англ. Mesa), Бют (англ. Butte) и Шпил (англ. Spire). Последователно запечатваме някои от известните образования Трите сестри-монахини (англ. Three Sisters), Източната и Западна ръкавица (англ. East and West Mitten), Палецът (англ. The Thumb), …, за да стигнем до “Мястото на художника” (англ. Artist Point Overlook), където ако си художник, наистина може да се вдъхновиш от разкриващата се пред очите ти картина.

По-късно, избягали от парещото слънце на терасата на посетителския център, си мечтая да видя мечка или пума, но единственото същество, което дава признак на живот е един гущер.

Животът сякаш е спрял в тази жега и ние макар и впечатлени, си тръгваме донякъде облекчени оттук (явно ни липсва индианската издръжливост).