Днес ще осъществим идеята да се спуснем към дъното на каньона. Е, не съвсем до дъното де. Всички препоръчват за такова спускане да се отдели достатъчно време, по възможност с преспиване долу, което предполага доста по-добра организация. Тръгваме с уговорката да вървим, докато не стане прекалено горещо или някой от нас не се измори много. Избрали сме пътеката South Kaibab Trail.

Тя ни привлече с това, че първата й част се спуска до точка наречена Ooh Aah Point, откъдето всички твърдят, че се открива завладяваща гледка. До началото на тази пътека може да се достигне с автобуса или с кола. Паркингът за колите обаче се намира на известно разстояние от началото и не е много голям. Вървенето тук няма нищо общо с вчерашната ни разходка. Маршрутът е с голяма денивелация, колкото по-надолу вървиш местността става по-открита, а за съжаление връщането е всъщност стръмно изкачване. Всеки обаче е в състояние да достигне до Ooh Aah Point, за да се наслади на околността, а и да реши дали да продължи.

Следващата спирка по маршрута е Cedar Ridge. Това е последната точка по пътя, която е по-цивилизована – има тоалетни и дървета, макар и малки, но хвърлящи сянка.

По нататък следва Skeleton Point, а след това пътеката достига до въжения мост Kaibab Suspension Bridge, където може да се пресече р. Колорадо и да се продължи към северния ръб на каньона.

Каквато и част от маршрута да се направи, човек се чувства удовлетворен, защото вижда каньона от друга гледна точка. Освен това може да оцени дейността на хората, направили моста през далечната 1920 год. Преди това единственият начин да се прекоси реката е бил с лодка. И въпреки че отгоре реката изглежда спокойна, често действителността долу е доста по-различна и опасна.

Връщането към началната точка определено ни поизпоти, но пък бяхме доволни, че вече се връщаме, и същевременно малко поучудени от хората, които срещнахме тръгнали надолу във вече горещата част на деня.
Завършваме сутрешната си програма с посещение на близката Yaki Point, до която обаче отиваме с парковото автобусче по оранжевата линия. С него пак се връщаме до колата и отиваме до пикник зоната до центъра за посетители за заслужен обяд и кратка почивка.

Вчера видяхме част от “Пътеката на времето” (англ. The Trail of Time), която започва от Геологическия музей Явапай (англ. Yavapai) и понеже той е недалеч от центъра за посетители, решаваме да отидем до него. От Yavapai Point, намираща се до самия музей, се открива добра панорамна гледка на каньона. От там също може да види и моста на р. Колорадо свързващ южната част на пътеката Кайбаб със северната й част.

Разглеждането на останалите точките за обзор, намираши се на изток и които не са достъпни с автобуса оставяме за 3-тия последен ден определен за каньона. Сега идеята е да минем покрай тях и да излезем от другата страна на парка.