Последният ден нашите приятели решават да ни покажат от малко по-различен ъгъл живота тук. Използвайки моста “Голдън Гейт” минаваме на другата страна на залива, за да избягаме от града и попаднем в царството на огромните дървета. Толкова огромни, че обективът трудно обхваща цялата им височина.

Това е националната природна забележителност “Гора Мюър” (англ. Muir Woods National Monument), която е едно от малкото останали места със стари крайбрежни секвои (англ. Coastal Redwood). Тези прекрасни огромни дървета са били обект на масово изсичане по време на първоначалното заселване на Калифорния поради добрите си качества (устойчиви на огън и вода), както и поради близоста си до океана и населените места. Били са използвани както за строеж на къщи така и за направа на кораби.

Гората е обявена за защитена национална забележителност през 1908 г. и е наречена на естетвеника Джон Мюър (англ. John Muir) – основоположника на системата от национални паркове в САЩ.

Крайбрежните секвои са по-малките побратими на гигантските секвои, растящи в планината Сиера Невада. Въпреки това ние се чувстваме като мравки между тях.

Имаме време да се порадваме и на океана, но за съжаление не може да влезем в него. Плажът “Мюър”, който e съвсем близо до едноименната гора, е приятно място за отдих и снимки, но не и за къпане. Затова и ние прекарваме времето си тук основно в правене на снимки.

Този път се връщаме към хотела с колата на нашите приятели. В тези последни часове в града си мисля, за това колко много неща още видяхме предишните дни, а аз така и не ги споменах.

Видях, че минало и настояще, изразени чрез различния стил на сградите, могат не само да съжителстват, но и да се допълват. Видях, как графитите могат да се вписват в околното пространство не по-лошо от всяко друго изкуство. Или пък за пореден път разбрах, че добрия писател е ценен на всеки континент.

А може би просто разнообразието на Сан Франциско ме плени.