Все още леко изморени от вчерашния подробен тур из града, тази сутрин си даваме малка почивка – ще обиколим залива на Сан Франциско и остров Алкатраз с кораб.

Преди водната екскурзия отделяме малко време за квартала около Рибарския пристан (англ. Fisherman’s Wharf) и отново се спираме да погледаме морските лъвове при Кей No. 39.

След като вече гледахме града отвисоко, сега му се наслаждаваме отдалече.

Разбира се, изслушваме с любопитство разказа за невъзможния за бягство затвор, който се намира на острова. Сградата вече не се използва за затвор и жителите на града се надяват острова отново да стане привлекателно място за пеликаните, които са му дали името през далечната 1775 (исп. Isla los Alcatraces).

Този тур е и възможност да видим отблизо и другия символ на града – мостът “Голдън Гейт” (англ. Golden Gate Bridge – Златната врата).

Открит през 1937 год., той е един от най-дългите в света. Цветът и височината на централната кула пък са нещо, което остава видимо дори през най-мъгливите дни, които никак не са редки.

Отпочинали на кораба, отново сме по улиците на Сан Франциско.

С мъка пъплим по улица Хайд (англ. Hyde Street) към Ноб Хил или Хълма на Големците (англ. Nob Hill), където се движат за атракция известните стари въжени трамваи. Те са толкова бавни, че хората могат да слизат и се качват в движение и все пак са по-добра алтернатива от катеренето пеша.

До момента, в който не стигнахме известната улица “Ломбард” (англ. Lombard Street), нито за миг не съжалявах, че посетихме града през зимата. Но липсата на цъфнали цветя определено разваля впечатлението от това известно от много пощенски картички място.

Затова пък характерните къщи на града са приятна гледка по всяко време на годината, така че ние продължаваме да им се наслаждаваме при всеки възможен момент.