Първото ни съвсем кратко посещение на Питсбърг беше през 2004, като основната ни цел беше унивеситетът на Питсбърг. След не много приятно пътуване от Вашингтон късно вечерта, прекарахме нощта в хотел в центръра на града, а на сутринта се отправихме към предградието Оуклънд, където са разположени двата големи местни университета – Питсбъргския университет (англ. University of Pittsburgh) и Карнеги-Мелън (англ. Carnegie Mellon University).

По улиците на предградието срещаме предимно млади хора студенти. Разбираемо е – общият брой на студентите от двата университета е повече от 41 000.

След кратка среща с хората от отдела за кандидат-студенти отделяме малко време да разгледаме наоколо. И какво по-добре от един обзорен поглед от високо – качваме се на терасата на “Катедралата на Учението” (англ. Cathedral of Learning) откъдето набързо щракваме няколко снимки и се отправяме обратно към колата.

Унивеситетското градче в Оуклънд с множеството млади хора и академичната обстановка малко ни натъжава и ни припомня отдавна отминали години, затова и напускаме града с малко тъга, въпреки чудесната атмосфера.

Може би най-известната творба на арх. Франк Лойд Райт – “Къщата над водопада” или “Падащата вода” (англ. Falling Water) посещаваме на връщане от Бостън. Около 30 години делят осъществяването на 2-та проекта – този и предишния, който видяхме в Бъфало, Ню Йорк – къщата-комплекс “Даруин Д. Мартин”. Невероятният талант на архитекта да вмъкне човешки елемент в природата без да я разрушава по никакъв начин е доведен тук до съвършенство.

Идеята за къща, с основи върху водопада, отначало притеснил богатия собственик Едгар Кауфман Старши (англ. Edgar Kaufmann Sr.), който наел архитекта, за да направи извънградската му къща. Въпреки някои недоразумения, тя била завършена през 1937 год.

След като фамилия Кауфман живее няколко години тук, през 1963 год. синът на собственика – Кауфман Младши, който за кратко е бил ученик на Франк Лойд Райт и е наясно колко ценна е тя, подарява къщата на частна организация с нестопанска цел и от 1964 год. тя е музей, показващ невероятното дело на архитекта.

Турът из Fallingwater е подробен и много образователен. За съжаление обаче отново не могат да се правят снимки вътре, където е още по-интересно, защото мебелите и интериора са също дело на Франк Лойд Райт.

Къщата поразява въображението по същия начин както в далечната 1938 год., когато нейни снимки се появяват за първи път на корицата на списание Time.

След шедьовъра на Франк Лойд Райт Falling Water се отправяме към центъра на Питсбърг. Имаме съвсем бегло впечатление от града от предишното ни кратко посещение.

В центъра доминира сградата на централата на Pittsburg Plate Glass (PPG) (арх. Филип Джонсън и Джон Бърги). Небостъргачът е с изцяло рефлектираща стъклена фасада, която напомня, че собственикът е компания за стъкло. Много впечатляваща, но този модернистичен дизайн за мен е доста студен и далеч от нещата, които видяхме преди това. Давам си сметка, разбира се, че предназ-начението на сградите е различно – а оттам и дизайна им.

Наблизо, продължавайки впечатлението ни за модерно оформен център, са и други небостъргачи – Fifth Avenue Place, Three PNC Plaza, а между тях се гуши старият пазарен площад, сега оформен като средище за туристи.

Нямахме достатъчно време да изкачим на хълма над река Мононгахила (англ. span style=”color: #194169;”>Monongahela), откъдето се открива чудесна панорамна гледка към центъра на Питсбърг, но нали трябва да се остави нещо и за следващия път.