С настъпване на утрото се запътваме към крайбрежната улица. В тази част на града могат да се видят едни от най-съвременните сгради на града, тази на аквариума и на Световния търговски център (англ. World Trade Center New Orleans) – в нея се намират повече от 200 най-известни магазини и ресторанти.

Въпреки, че пристанището на Ню Орлеанс всъщност е на брега на река Мисисипи, а не на океана, то е едно от най-използваните пристанища в тази част на Америка.

Приятна пешеходна алея покрай реката ни дава възможност да видим и последния парен кораб по Мисисипи. Минаваме покрай паметника на имигранта, посветен на смелите хора, напуснали родните си места в търсене на свобода, нови възможности и по-добът живот.

Нашата цел е площад “Джаксън” (англ. Jackson Square). И понеже тук сякаш всички улици водят натам – неусетно достигаме до него. Площадът носи името на Андрю Джаксън – генералът, който през 1815 год. е отблъснал нападение на британците.

Това място винаги си е било оформено като площад, носещ различни имена (Place d’Armes на френски, Plaza de Armas на испански) в зависимост от управата на града, но винаги е бил притегателен център за хората.

Заедно с катедралата Св. Луи (англ. St. Louis) то и сега е емблематично за Ню Орлеанс.

И естествено нито един турист не пропуска това място, което се е превърнало едновременно в музикална сцена (слушахме невероятно изпълнение на неизвестни улични музиканти) и арт изложба на открито.

Тук е и мястото, където можеш да чуеш предсказанията за твоята съдба. Никъде не съм виждала събрани на толкова малко място и толкова колоритни предсказвачи на съдби.

Намираме се в най-посещаваната част на Френския квартал (англ. French Quarter) – мястото, където се е зародил града. Много от най-старите сгради се разрушени от бури, урагани и наводнения, които за съжаление не са редки явления тук. Построените по-късно обаче се стремят да запазят характерния облик и дух на града.

Сега много от тези сгради служат за хотели или ресторанти, но е разбираемо – говорим за най-туристическата част на града.

Добре че на терасите много често се виждаше американското знаме, за да ни напомня, че сме на американска земя.

Минаваме покрай Френския пазар (англ. French Market), пред който се издига подарена от Франция статуя на Жана д’Арк, за да достигнем по-отдалечените улички на квартала. Тук туристите са по-малко, но сградите и заведенията не по-малко колоритни.

Минаването през пазара е изпитание за сетивата: очите се насищат с цветове и интересни предмети (крокодилски глави, вуду кукли), а ароматът на току що сварено кафе изкушава по същия начин, по който това е ставало и преди години, когато френския език е звучал наоколо.

Ако има нещо, което отличава най-много Ню Орлеанс от френските и испанските градове, които сме посетили, това са уличните музиканти и джаза, който звучи от всеки ъгъл тук. Отдавна вече не само улица “Бурбон” е мястото, където може да се слуша джаз. Околните улици предлагат същото удоволствие – вечер в много от малките заведения, а през деня на улицата. Много от музиката, която сега се свири на улицата не е само джаз, но въпреки всичко удоволствието да послушаш си струва.

Джазът си остава превилегия на малките нощни заведения, където приглушената светлина създава необходимата атмосфера, за да се насладиш на този вид музика.

Добре, че времето е благоприятно, защото всички тези музиканти зависят от добрата воля на преминаващите туристи. Днес явно бяха доволни от резултата.

Храната в Ню Орлеанс беше като музиката – разнообразна и вкусна. Особено удоволствие за хората, които обичат морски деликатеси. Единственото, което не успя да ни завладее бяха всеизвестните beignets. Всички препоръчваха да се опитат, в началото на Френския пазар има кафе, където се вие огромна опашка за тях. Изненадата беше малко неприятна за нас, когато ни сервираха познатите на всяко българско дете мекички, обилно поръсени с пудра захар…