При посещение на Аризона не бива да се пропуска гр. Седона (англ. Sedona). Разположен в долината Верде (англ. Verde Valley) на около 50 мили южно от Флагстаф (където сме отседнали тази седмица), района на Седона предлага коренно различна обстановка и като климат/температура така и като ландшафт. Червени скали с различна големина и форма, които са познати на всеки любител на филмите за индианци и каубои, се виждат навред, дори и в средата на градчето.

За привържениците на туристическото ходене районът на Седона предлага много пътеки с всякаква трудност и дължина. При предварителната подготовка ние имахме доста колебания точно кои от тях да изберем.

Един от най-популярните маршрути е този до Дяволския мост (англ. Devil’s Bridge), така че той беше първият ни избор. Образуванието, което е дало името на маршрута всъщност не е мост, защото не свързва нищо, а е най-голямата пясъчно-варовикова арка в района на Аризона.

Началото на маршрута изглежда учудващо лесно, въпреки класификацията му като средно труден. Макар и неасфалтиран, той е пригоден за движение на джипове – достатъчно широк е и не е стръмен, освен това върви през иглолистна гора. Едно огромно цвете, почти дърво, с жълти цветове ни отклони за кратко от основния път. Оказва се, че това е агаве, още познато като Столетник (англ. Century Plant (Agave)), което по-късно срещахме често в района около града.

След като се измине около 2/3 от цялата дължина, следва доста стръмна и тясна част със естествено оформени каменни стъпала. Тук ни се налагаше да поизчакаме при разминаването, защото наистина се оказа доста населено, въпреки че се опитахме да тръгнем възможно най-рано.

След тези стъпала се стига една площадка, от която има чудесен обзорен поглед към долината Верде, а след по-малко от 5 мин. сме и на самия мост. Изчакваме реда си за снимка, защото има много любители на екстремни пози, и след това потегляме обратно.

Пътеката не е дълга, но денят е доста топъл и ние мечтаем за място за пикник със студени напитки. След по-малко от 20 мин. с колата достигме до Crescent Moon Picnic Site – едно чудесно попадение в горещия следобед.

Без да знаем предварително нищо за него, попаднахме на най-хубавото място за снимане на едно от доста известните в района образувания – скалата “Катедрала” (англ. Cathedral Rock). Освен приятно място покрай реката, където доста хора щастливи се бяха потопили в разхлаждащите й води, то се оказа и известно като място с много силен спиритуален дух. Това го разбрахме по-късно на другия ден, след като в центъра на Седона видяхме обяви за разходка до такива места.

Изборът на втори маршрут се оказа трудна задача. След доста колебания се спряхме на пътеката, обикаляща около скалата “Камбана” (англ. Bell Rock Loop). Той е по-дълъг, но значително по-малко населен. А ние добавихме и обиколната пътека около “Съдебна палата” за една наистина приятна разходка. Със същия успех можехме да изберем и всеки друг маршрут от многобройните съществуващи, защото всички са добре обозначени, минават покрай различни образувания и от туристът зависи какво точно ще предпочете.

Заобиколихме двете скали-камбани Bell Rock и Baby Bell Rock, снимахме много пъти (отблизо и отдалаче) “Съдебната палата” (англ. Courthouse Rock) и други ненаименовани, но внушителни скали, след което доволни се върнахме в града и отново се насладихме на околността от един ресторант, седнали на студена бира във вече доста горещия юнски ден.

Седона e популярно туристическо място и главната му улица е изпълнена, освен с различни заведения, и с малки галерии с произведения с индианска керамика и бижута, където с удоволствие прекарахме известно време през най-горещата част от деня.

Преди да потеглим обратно се изкачихме и на хълма над летището за един последен поглед към околностите на гр. Седона.

Неочаквано добро пътуване за хора като нас, които не обичат много горещото време. С удоволствие бихме се върнали през зимата, ако някога имаме възможност.