Според всички предварително прочетени мнения Antelope Canyon е природен феномен, който не бива да се пропуска, ако се посещава Северна Аризона. Неговото образуване е съвсем прозаично – реката е оформила тези невероятни форми, но резултатът е впечатляващ.

Каньонът е от тип “прорез” (англ. Slot Canyon) и включва два отделни каньона – Горен каньон (англ. Upper Antelope Canyon), наричан още “Цепнатината” (англ. The Crack), и Долен каньон (англ. Lower Antelope Canyon) наричан “Тирбушонът” (англ. The Corkscrew). Посещението и на двата каньона не може да се прави самостоятелно, а става чрез организирана група с водач, който е местен човек от племето Навахо.

За да не губим време, всеки от нас посети по един от туровете и след това споделихме снимки и впечатления.

Притеснени и изнервени, заради неприятно задръстване на път, който ремонтираха, бързаме към мястото за първия тур на Upper Antelope.

Този тур е малко по-специфичен – фотографски тур, за който се изисква да имаш сравнително добър фотоапарат и непременно триножник. Резервирахме го много по-рано по интернет и тези изисквания бяха изрично подчертани, затова не се учудвам виждайки на паркинга доста разочаровани хора, дошли неподготвени. Важното е, че ние успяхме да пристигнем в посочения час и с всичко необходимо, за да се насладим на формите и играта на светлината между тях.

Като забравим първоначалното притеснение, всичко след това протича много добре. Групата е малка, водачът опитен, достатъчно търпелив (все пак нагласянето на триножника изисква време) и прави всичко възможно да покаже мястото в най-добрата му светлина. Времето от два часа, определено за тура протича неусетно, макар че разстоянието, което се изминава не е много.

Вторият тур на Lower Antelope може да бъде посетен от всеки – с камера или не, с мобилен телефон или не, няма никакво значение. Затова и в чакалнята се носи един невероятен бъртвеж от всякакви езици, като в моя случай стряскащо се налага китайския. Стряскащо, защото впечатлението ми от китайските туристи не е много добро. С радост установявам, че те са за тура, който започва половин час преди моя.

Гледките, които предлага Lower Antelope не са по-малко впечатляващи от тези на Upper Antelope. Дължината на тура е по-голяма, не се налага да вървиш много дълго под парещото слънце до входа. Оттам по стълбите се спускаш до място, което няма как да си представиш, освен ако не го видиш със собствените си очи.

Единственият проблем – при толкова много желаещи да го разгледат е почти невъзможно да останеш сам, за да снимаш и да се насладиш напълно на заобикалящия те феномен. След този интересна оранжево-червена разходка, парещото слънце на изхода те връща към действителността.

Не мога да кажа кой от двама ни беше по-доволен от това, което видя. Мнението ни обаче беше единодушно – да, това наистина е нещо, което не бива да се пропуска.

Замаяни от видяното за краткото време от един преди обяд, и признавам си в моя случай леко мрънкаща под парещото слънце, се отправяме към следващия ни обект – меандрата “Конска подкова” (англ. Horseshoe Bend) на р. Колорадо. Почти съм готова да се откажа, особено когато по средата на пътя между паркинга и обзорната площадка към бента неочаквано ни заваля проливен летен дъжд.

Всичките ми неприятни емоции се изпариха в момента, когато видях р. Колорадо под краката си. Тази река, която едва виждахме и търсехме, за да снимаме от Гранд Каньон, тук се откри пред очите ни с цялата си мощ и красота.

Не е необходимо да се отдели много време за това място, но определено си струва.

След него се отправяме към язовира Глен Кениън (англ. Glen Canyon Dam). Всички са чували за най-известния язовир построен на р. Колорадо – Хувър (англ. Hoover Dam). Той обаче е доста по-встрани от нашия маршрут, затова ние ще видим втория по големина, който е построен по подобие на Hoover. Въпреки че строежът му е предизвикал доста недоволство от страна на еколозите, това е впечатляващо творение на човешката ръка.

В далечината се вижда марината край езерото Пауъл (англ. Lake Powell). Съчетанието от вода, пясъци и издигащи се червени скали прави мястото много примамливо, но ние вече мислим за следващия ден, за това какво ни чака в Долината на монументите (англ. Monument Valley).